Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

През 1952 г. ликът на Гюстав Флобер се е появил върху марки със стойност 8 и 2 франка. Това е един посредствен портрет „от Е. Жиро“, на който писателят (с малко китайска физиономия) е удостоен с твърде нетипичната за него модерна риза и вратовръзка. Марката е с най-ниската стойност от емисията в подкрепа на Националния фонд за подпомагане при бедствия: с по-скъпи марки се прославят (във възходящ ред) Мане, Сен-Санс, Поанкаре, Осман и Тиер.

Първият френски писател, появил се върху марка, е Ронсар. Между 1933 г. и 1936 г. Виктор Юго фигурира на три самостоятелни марки и веднъж в серия, издадена от Фонда за подпомагане на безработни интелектуалци. Портретът на Анатол Франс е съдействал на тази благотворителна институция през 1937 г. Балзак се е включил в акцията през 1939 г. Мелницата на Доде се появява на марка през 1936 г. Франция по Петеново време е уважила Фредерик Мистрал (1941 г.) и Стендал (1942 г.). Сент-Екзюпери, Ламартин и Шатобриан се появяват през 1948 г.; Бодлер, Верлен и Рембо — през декадентската вълна от 1951 г. Същата тази година е снабдила филателистите с Алфред дьо Мюсе, който е наследник на Флобер в леглото на Луиз Коле, но в случая го изпреварва и ликът му цъфва върху пощенските пликове една година по-рано.

а.Трябва ли да се чувстваме засегнати заради Флобер? И ако е така, повече или по-малко засегнати трябва да се чувстваме заради Мишле (1953 г.), Нервал (1955 г.), Жорж Санд (1957 г.), Вини (1963 г.), Пруст (1966 г.), Зола (1967 г.), Сент Бьов (1969 г.), Мериме и Дюма-баща (1970 г.) и Готие (1972 г.)?

б.Преценете каква е възможността Луи Буйе, Максим дю Кан или Луиз Коле да се появят върху френска марка.

а.Един от двамата съдържатели на хотел „Нил“ в Кайро, където Флобер отседнал през 1850 г., се наричал Буваре. Главната героиня на първия му роман се казва Бовари. Един от двамата главни герои в последния му роман е наречен Бувар. В пиесата му „Кандидатът“ има действащо лице граф Дьо Бувани; в пиесата му „Замъкът на сърцата“ се проявява някой си Бувиняр. Случайно ли е всичко това?

б.За пръв път името на Флобер е сгрешено в „Ревю дьо Пари“, където е изписано като „метла от въжета“ — Фобер. На улица „Ришельо“ имало бакалин Фобе. Когато в „Ла Прес“ отразили процеса срещу „Мадам Бовари“, нарекли автора Фубер. Мартина, довереницата на Жорж Санд, го кръстила Фламбар 51 51 Фукльо (фр.). — Б.пр. .

Камий Рожие, художникът, който живеел в Бейрут, му казвал Фолбер. „Схващаш ли тънкостта на шегата?“ — писал на майка си Гюстав. (А в какво се състои шегата? Вероятно в двуезичното изразяване на Флоберовата представа за себе си: Рожие всъщност го е наричал „Луда Мечка“.) 52 52 Фол-бер = folle: луда (фр.) и bear: мечка (англ.). — Б.пр.

И Буйе започнал да му вика Фолбер. В Мант, където се срещал с Луиз, имало едно кафене „Фламбер“. Случайно съвпадение ли е всичко това?

Определете степента на техническите затруднения при строго спазване на авторовите ремарки („Замъкът на сърцата“, VI д., VIII сц.):

Гърнето, чиито дръжки са се превърнали в криле, литва навъзбог и се обръща с дъното нагоре; расте, расте и накрая затуля небето над целия град, а зеленчуците, падащи от него — моркови, репи и праз, — увисват във въздуха и засияват като лъчисти съзвездия.

Разтълкувайте следните предсказания на Гюстав Флобер:

а.(1850 г.) „Струва ми се почти невъзможно Англия да не завладее Египет в най-скоро време. Аден е вече задръстен с войските й. Колко му е, преминават Суец и една прекрасна сутрин Кайро осъмва почервенял от мундирите им. Вестта ще стигне във Франция след две седмици и ние ще зяпнем от изумление. Помнете ми думите.“

б.(1852 г.) „Докато човечеството прогресира, индивидът деградира. Щом всичко се свежда до икономическа равносметка на интересите, няма място за добродетели. За какви пластични изкуства ще говорим, когато природата е тъй заробена, че е изгубила първоначалните си форми? А междувременно нещата стават все по-неясни.“

в.(1870 г., в навечерието на Френско-пруската война) „Това ще означава възраждане на расовите конфликти. Няма да мине и век, когато милиони ще загинат наведнъж. Изтокът срещу Запада, старият свят срещу новия. Защо не?“

г.(1850 г.) „От време на време разгръщам някой вестник. Струва ми се, че се въртим шеметно. Танцуваме, ала не на ръба на вулкан, а върху дървеното клекало на стар клозет, което май е доста изгнило. Скоро ще се продъни и обществото ще цамбурне в лайната си от деветнадесет века. Каква врява ще настане, каква олелия!“