Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

Писмо до Жорж Санд, 1 януари 1869 г.

ж.„Каква рядкост е да срещнеш критик, който знае за какво говори.“

Писмо до Йожен Фромантен, 19 юли 1876 г.

з.„Старата критика ги отврати, пожелаха да опознаят новата и си изписаха вестници със статии за театъра. Каква самоувереност! Какво упорство! Каква непочтеност! Обиди към шедьоврите, поклони пред посредствеността! Ами простотията на тези, които минават за учени, и глупостта на другите, които се славят като духовити!“

„Бувар и Пекюше“

Флобер и Буйе са учили в едно училище; споделяли са едни и същи идеи, посещавали са едни и същи проститутки; имали са еднакви естетически принципи и сходни литературни амбиции; всеки е пробвал перото си в драматургията като втори жанр. Флобер наричал Луи Буйе „моя ляв ташак“. През 1854 г. Буйе нощувал в Мант, в хотела, където навремето често се срещали Гюстав и Луиз Коле. „Спах в твоето легло — пише той — и срах в твоя клозет (каква забавна символика!).“ Поетът винаги е трябвало да се труди за прехраната си; романистът — никога. Отчетете какъв ефект е щяла да окаже върху творбите и славата им размяната на финансите.

„Едва ли има друг край с толкова приспивна атмосфера. Подозирам, че тя е допринесла много за мудността и затрудненията в работата на Флобер. Когато е мислел, че се бори с думите, всъщност се е борил с небето; може би при друг климат (сухият въздух го е въодушевявал) е нямало да бъде толкова взискателен или пък е щял да постигне същия резултат с по-малко усилия.“

(Андре Жид, „Бележки от Кювервил“, Сен Маритим. 26 януари 1931 г.) Направете коментар.

а.В словесен бой с по-малкия си син д-р Ашил-Клеофас Флобер поискал да му се обясни за какво служи литературата. Отвръщайки на въпроса с въпрос, Гюстав помолил баща си, след като е хирург, да му обясни за какво служи далакът. „Видя ли, нито ти, нито аз знаем за него нещо друго, освен че е необходим за организма, както поезията за душата.“ Доктор Флобер се признал за победен.

б.Далакът се състои от лимфна тъкан (бяла пулпа) плюс съдова мрежа (или червена пулпа ). Той играе важна роля за премахването на старите или загиващи еритроцити в кръвта. Спомага за образуването на антитела: индивиди с изрязан далак произвеждат по-малко антитела. Съществува доказателство, че тетрапептидът, наречен туфтсин , се получава от белтъка, който се произвежда в далака. Въпреки че отстраняването му, особено в детска възраст, увеличава опасността от менингит и септицемия, далакът вече не се смята за жизненоважен орган: може да бъде премахнат без съществени последици за активността на индивида.

Какви заключения ще направите от това?

Максим дю Кан съчинил следната епитафия за Луиз Коле: „Тази, която почива тук, злепоставяше Виктор Кузен, осмиваше Алфред дьо Мюсе, ругаеше Гюстав Флобер и се опита да убие Алфонс Кар. Мир на праха й!“ Публикувал е тази епитафия в своите „Литературни спомени“. Кой ви изглежда по-добър: Луиз Коле или Максим дьо Кан?

E1 е родена в 1855 г.

Е2 е родена отчасти в 1855 г.

E1 е имала безоблачно детство, но с годините показала предразположеност към неврастения.

Е2 е имала безоблачно детство, но с годините показала предразположеност към неврастения.

E1 е водила непорядъчен живот според здравомислещите хора.

Е2 е водила непорядъчен живот според здравомислещите хора.

E1 си е въобразявала, че страда от безпаричие.

Е2 е знаела, че страда от безпаричие.

E1 се самоубива със синилна киселина.

Е2 се самоубива с арсеник.

E1 е Елинор Маркс.

Е2 е Ема Бовари.

Първият публикуван английски превод на „Мадам Бовари“ е от Елинор Маркс.

Направете коментар.

Разсъждавайте върху значението на този сън, записан от Флобер в Ламалгю през 1845 г.: „Сънувах, че се разхождам с майка ми в гора, пълна с маймуни. Колкото по-навътре влизахме, толкова повече ставаха маймуните. Смееха се и скачаха по клоните. Никнеха още и още, все по-големи и по-големи; препречваха пътя ни. Блещеха се насреща ми и аз примирах от страх. Заобиколиха ни в кръг. Една понечи уж да ме погали и сграбчи ръката ми. Вдигнах пушката си и я прострелях в рамото; бликна кръв. Маймуната нададе страшен рев. Тогава майка рече: «Защо я нарани, тя ти е приятелка. Какво лошо ти е сторила? Не виждаш ли, че те обича? И колко много прилича на теб!» Маймуната ме гледаше втренчено. Усетих как сърцето ми се къса и се събудих… с чувството, че съм един от тях, побратим на животните и член на сплотено пантеистично общество.“