Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че тайният живот на Елън я доведе до отчаяние. Ей богу, животът й не е поучителна приказка; нито нейният, нито нечий друг. Искам просто да кажа, че както тайният й живот, така и отчаянието й обитаваха онова скривалище в сърцето й, до което нямах достъп. Не можех да надзърна там. Дали съм се опитвал ли? То се знае. Не се изненадах, когато я налегнаха настроенията. „Глупостта, егоизмът и доброто здраве са трите предпоставки за щастието… макар че няма ли я глупостта, другите не вършат работа.“ Моята жена можеше да се похвали единствено с добро здраве.

Става ли животът по-хубав? Онази вечер по телевизията зададоха този въпрос на поета лауреат Джон Бетджеман. „Единственото хубаво нещо днес е стоматологията“, отговори той; нищо друго не му дойде наум. Старчески предразсъдъци? Не съм съгласен. Когато си млад, смяташ, че възрастните се оплакват от израждането на живота, защото така им е по-лесно да умрат без съжаление. Поостарееш ли, започваш да се дразниш, че младежта се въодушевява от най-дребните постижения — от изобретяването на нов вид клапа или зъбчато колело, — но затова пък нехае за повсеместната варварщина. Не твърдя, че нещата са се влошили; просто искам да кажа, че и да се влошат, младите въобще няма да забележат. Старото време беше хубаво, защото тогава бяхме млади и не подозирахме колко невежа е младостта.

Става ли животът по-хубав? Ще ви кажа моя отговор, моя еквивалент на стоматологията. Единственото много хубаво нещо в днешния живот е смъртта. Вярно, че все още има възможност животът да се усъвършенства. Но се сещам за всички онези покойници от деветнайсети век. Смъртта на писателите не е по-особена; само че е описана. Представям си Флобер проснат на дивана, поразен от… кой може да каже от какво след толкова години? Епилепсия, апоплексия или сифилис, или някаква злокачествена смесица от трите? И все пак Зола нарича смъртта му une belle mort . Да бъдеш размазан като насекомо под палеца на великан. Мисля си за последния делириум на Буйе, който трескаво съчинява нова пиеса и заявява, че трябва да я прочетат на Гюстав. Мисля си за бавния залез на Жюл дьо Гонкур: отначало започва да се запъва на съгласните, после „с“-то се превръща на „т“ в устата му; забравя заглавията на собствените си книги; сетне „мършавата маска на безумието“ (думи на брат му) пада върху лицето му; предсмъртни видения и панически крясъци, и цяла нощ „скрибуцащи хрипове — като че трион стърже по мокро дърво“ (пак думи на брат му). Сещам се и за Мопасан, когото същата болест погубва бавно; закарват го в усмирителна риза до санаториума на д-р Бланш, който дълго забавлява парижките салони с новините за своя знаменит клиент. Бодлер, и той умира така жестоко — лишен от говор, продължава да спори с Надар за съществуването на Бог, като безмълвно сочи залеза. След ампутирането на десния му крак Рембо постепенно губи чувствителност в останалите си крайници и същевременно погубва своя гений, решава и него да ампутира — Merde pour la poésie!. 48 48 По дяволите поезията! (Фр.) — Б.пр. Доде пък „крета от четирийсет и пет до шейсет и пет“ с размекващи се стави, неспособен да бъде забавен и остроумен дори за една вечер без пет инжекции морфин, изкушаван от мисълта за самоубийство… „Но човек няма право.“

„Прекрасно ли е или глупаво да приемаме живота на сериозно?“ (1855) Елън лежеше с катетър в гърлото и катетър на ръката. Елипсовидната бяла кутия на респиратора равномерно й подаваше струи живот, а мониторът ги потвърждаваше. Елън, разбира се, ги приемаше импулсивно. Тя не желаеше да се връща към света, противеше се. Но нали човек няма право? Тя имаше. За нея това не подлежеше на обсъждане. Не я привличаше религията на отчаянието. На монитора лъкатушеше ЕКГ кривата; познат почерк. Състоянието й беше стабилно, но безнадеждно. В днешно време не пишем върху картона на пациента „Р. Б.“ — реанимирането безсмислено; някои хора смятат, че звучи коравосърдечно. Сега пишем „Не звънете на 333“ 49 49 Телефонният номер на реанимационните отделения в английските болници. — Б.пр. . Прощален евфемизъм.

Погледнах Елън. Беше непокварена. Нейната история е чиста. Изключих апарата. Бяха ме попитали дали не искам друг да го направи. Но смятам, че тя би предпочела мен. Естествено, за това също не бяхме говорили. То не е толкова сложно — натискаш копчето на респиратора и прочиташ последната дума на ЕКГ кривата, прощалния подпис, завършващ с права линия. Сваляш катетрите, кръстосваш ръцете върху гърдите на пациента. Гледаш да свършиш по-бързо, да не го обезпокояваш дълго.