Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

Пациентът. Елън. Така че на вашия някогашен въпрос дали съм я убил може да се отговори с „да“. Може. Аз я изключих. Аз й прекъснах живота. Да.

Елън. Жена ми. Понякога чувствам, че ми е по-трудно да разбера нея, отколкото един писател чужденец, покойник от сто години. Това естествено ли е или неестествено? Книгите казват: тя направи това, защото… така и така. Животът казва: тя направи това. В литературата нещата се обясняват, но не и в живота. Не се учудвам, че някои хора предпочитат книгите. Книгите тълкуват живота. Лошото е, че животът, който тълкуват, е чужд, а не твоят собствен.

Може би съм твърде толерантен. И моето състояние е стабилно, но безнадеждно. Сигурно това е въпрос на темперамент. Спомнете си осуетеното любовно приключение във „Възпитание на чувствата“, както и поуката. Не се хвърляй да действаш: щастието се таи във въображението, а не в действието. Удоволствието можеш да откриеш първо в очакването, а после и в спомена за него. Такъв е Флоберовият темперамент. Сравнете го с преживяването и темперамента на Доде. Неговото ученическо посещение в публичния дом било толкова безпрепятствено, че той поживял там два-три дни. През повечето време момичетата го криели от страх да не дойде полиция. Гощавали го с леща и хубавичко го поглезили. Както признава по-късно, измъкнал се от там с доживотна страст към нежната женска кожа и с доживотен ужас от лещата.

Някои стоят отстрани и само наблюдават, боят се и от разочарованието, и от сбъдването на желаното. Други се втурват, забавляват се, поемат рискове: в най-лошия случай ще прихванат някоя ужасна болест; в най-добрия ще се измъкнат с трайно отвращение от бобовите варива. Зная към кой лагер принадлежа; зная и Елън къде да търся.

Максими за живота. Les unions complètes sont rares 50 50 Хармоничните връзки са рядкост. (Фр.) — Б.пр. . He можеш да промениш човечеството, можеш само да го опознаеш. Щастието е алена мантия с продрана подплата. Влюбените са като сиамски близнаци — две тела с една душа; лошото е, че ако единият умре по-рано, оцелелият трябва да влачи труп. Гордостта ни подтиква да мечтаем за изход на нещата — за основания, крайна цел, резултат. Но колкото повече се усъвършенстват телескопите, толкова повече звезди се появяват. Не можеш да промениш човечеството, можеш само да го опознаеш. Les unions complètes sont rares.

Максима на максимите. Истините за писането могат да се напипат, преди да си публикувал и ред; истините за живота могат да се напипат чак когато е твърде късно и вече безсмислено.

Според „Саламбо“ снаряжението на водачите на картагенските слонове се състояло от чук и длето. Ако по време на битка животното заплашвало да стане неудържимо, водачът трябвало да му пръсне черепа. Изглежда, че подобна опасност била съвсем реална: за да освирепеят, слоновете били опивани с някаква смес от вино, тамян и пипер, а сетне ръгани с копия.

Малцина от нас набират смелост да използват чука и длетото. Елън се престраши. Понякога ми става неловко от хорското съчувствие. „Не мен, нея жалете“, ще ми се да им кажа. Но си мълча. А след като проявят своята доброта и ми обещаят да излизаме на разходки, сякаш съм дете, или пък грубо се опитват да ме разговорят за мое добро (защо смятат, че не зная кое е добро за мен?), накрая ме оставят на мира, та да седна и да си помечтая за нея. Представям си онази страшна градушка през 1853 г., изпотрошените прозорци, съсипаната реколта, разнебитените решетки, счупените похлупаци за пъпеши. Има ли нещо по-глупаво от похлупаци за пъпеши? Хората възприемат твърде лекомислено задачата на слънцето. То не е предназначено да ускорява растежа на зелките.

Кандидатите трябва да отговорят на четиривъпроса: на дветечасти от Раздел А и на двавъпроса от Раздел Б. Отчита се единствено верността на отговорите; за стил и почерк не се дават точки. За излишно остроумие или самонадеяна лаконичност оценката се намалява. Време: три часа .

През последните години за екзаминаторите стана ясно, че кандидатите все по-трудно разграничават Изкуството от Живота. Всички твърдят, че долавят разликите, но представите им са твърде разнообразни. За някои Животът е гъста крем супа от натурални продукти, приготвена по стара народна рецепта, докато Изкуството е блудкав полуфабрикат от химически багрила и есенции. За други, напротив, Изкуството е по-истинското явление — витално, динамично и вълнуващо, — а Животът е по-посредствен и от най-слабия роман: безсюжетен, населен с досадници и мошеници, лишен от тръпка, пълен с неприятни епизоди и водещ до болезнено предвидима развръзка. Застъпниците на второто мнение напоследък цитират Логан Пиърсол Смит: „Разправят, че животът е нещо прекрасно, но аз предпочитам четенето.“ Препоръчва се на кандидатите да не прибягват до този цитат в своите отговори.