Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

Поне не с английското значение на тази дума. Но не забравяйте, че на френски brassière означава спасителна жилетка.

Чуйте сега моята версия. Държа да ме изслушате. Я ме хванете под ръка и да се поразходим. Да, ето така. Какви истории имам да ви разкажа, ще ахнете! Хайде по кея, а после през онзи мост… не, не, по втория и може някъде да изпием по чашка коняк. А вземат ли да гаснат фенерите, ще се върнем. Нима се плашите от мен? Защо тогава ме гледате стреснато? Смятате ме за опасна ли? Е, това все пак е ласкателно, приемам комплимента. Да не би пък да се боите от това, което имам да ви разкажа? Аха… е, да, късничко е, но като сме тръгнали… не, не си дърпайте ръката! В края на краищата по-възрастна съм от вас, длъжен сте да ме закриляте.

А, много важно, клюките! Дори може да ме хванете за китката, ако искате… да, там, тъкмо ще ми премерите пулса. Тази вечер не съм настроена отмъстително. Някои приятели ми казват: „Луиз, на кавгата отвръщай с кавга, на лъжата с лъжа.“ Но аз нямам такова желание. То се знае, навремето съм лъгала. Или по-скоро… — кой беше изразът, предпочитан от мъжкото ви съсловие? — плела съм интриги. Но жените са склонни към интриги, когато са безпомощни, те лъжат от страх. Мъжете обратно — щом се почувстват силни. Те лъжат от арогантност. Не сте ли съгласен? Такива са моите наблюдения. Приемам, че вашите може да са по-различни. Но нали виждате колко съм спокойна сега? Спокойна съм, защото се чувствам силна. И… какво се получава? Щом съм силна, може би съм склонна към интриги като мъжете? Но дайте да не усложняваме нещата.

Не съм имала нужда Гюстав да се появи в живота ми. Погледнете фактите. Бях на трийсет и пет, красавица и знаменитост. Покорих първо Екс, после и Париж. Вече два пъти бях получавала наградата за поезия на Академията. Имах преводи на Шекспир. Виктор Юго ми казваше „сестрице“, Беранже ме наричаше „музата ми“. Що се отнася до личния ми живот, съпругът ми се славеше с професията си, а моят… покровител беше най-блестящият философ на своето време. Не сте ли чели Виктор Кузен? Тогава непременно го прочетете! Смайващ ум. Единственият, който наистина е разбрал Платон. Приятел на вашия философ мистър Мил. Тогава се появиха… или скоро щяха да се появят Мюсе, Вини, Шанфльори. Не се хваля със завоеванията си, това не ми е нужно. Но нали ме разбирате: аз бях пламъкът на свещта, а Гюстав — нощната пеперуда. Любовницата на Сократ, благоволила да се усмихне на неизвестния поет. Той пожела да ме спечели, а не аз него.

Срещнахме се у скулптора Прадие. Схванах цялата баналност на положението, но той едва ли. Ателието на Прадие, свободният разговор, разголеният модел, смесицата от леконравен и малко по-порядъчен свят… Позната история (та нали само няколко години по-рано бях танцувала с един непохватен студент по медицина на име Ашил Флобер). А аз, то се знае, не присъствах у Прадие като гостенка — трябваше да позирам на скулптора. Докато Гюстав какво? Не искам да злословя, но още щом спрях поглед върху него, веднага ми стана ясен. Беше едър, скован провинциалист, който жадува да попадне в артистичните кръгове и е щастлив, че му се е удал такъв случай. Зная какви съвети се раздават в провинцията, уж наперено, но всъщност с доста опасения: „Иди у Прадие, момчето ми, там все ще намериш някоя субретка, която да ти се пъхне в кревата. Хем и тя ще е благодарна.“ И момчето от Тулуза или Поатие, от Бордо или Руан, което все още тайно копнее за дългото пътешествие до столицата, усеща как снобизмът и похотта замайват главата му. За мен подобно поведение бе обяснимо, защото и аз навремето съм живяла в провинцията. Бях изминала разстоянието от Екс до Париж десетина години по-рано. Дълго бях пътувала и можех да доловя следите от странстването у другите.

Гюстав беше на двайсет и четири години. Според мен възрастта няма значение, важна е любовта. Както и да е, не съм имала нужда той да се появява в живота ми. Да си призная, по онова време делата на мъжа ми не вървяха съвсем гладко, а и приятелството ми с Философа не беше безбурно, но ако съм си търсила любовник, нямаше да избера Гюстав. Вярно, не си падам по тлъсти банкери. Пък и човек не решава за себе си, не избира сам, нали така? Зависи какъв жребий ще му се падне в любовта.

Дали не се притеснявам от разликата във възрастта? Че защо? Вие, мъжете, сте такива конформисти в любовта, толкова провинциално въображение имате. Затова и трябва да ви ласкаем, да ви насърчаваме с дребни лъжи. И тъй, аз бях на трийсет и пет, а Гюстав на двайсет и четири. Отбелязвам го като факт и продължаваме нататък. Но може би не желаете да продължаваме. В такъв случай ще отговоря на неизречените ви въпроси. Ако искате да изследвате морала на партньорите в подобна връзка, няма нужда да се занимавате с мен. Насочете вниманието си към Гюстав. Защо ли? Ето ви две дати за съпоставка. Аз съм родена през 1810 година на петнайсети септември. Нали си спомняте неговата мадам Шлезингер, оставила първия белег в юношеската му душа, жената, с която всичко било обречено и безнадеждно, онази, с която тайно се гордеел, виновницата той да зазида сърцето си. (А вие обвинявате нашия пол в безплодна романтика!) И така, доколкото знам, въпросната мадам Шлезингер също е родена през 1810 година, и то тъкмо през септември. По-точно осем дни след мен, на двайсет и трети. Виждате ли?