Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

5. Бил е против Комуната.

Ами част от отговора ми се съдържа в онова, което вече казах. Но трябва да се има предвид и още нещо, един голям недостатък в характера на клиента ми: той е против унищожаването на хората едни от други. Не одобрява човешкото изтребление, а вие, ако щете, го наречете гнусливост. Трябва да кажа, че самият той никога не е убил никого; нещо повече, не се е и опитал дори. В бъдеще обещава да се поправи.

6. Не е проявявал патриотизъм.

Позволете ми да се изсмея. Ха-ха! Аз пък мислех, че в днешно време не се гледа с добро око на патриотизма. Мислех, че всички ние бихме изменили по-скоро на страната си, отколкото на приятелите си. Не е ли вярно? Пак ли се преобърнаха нещата? За кой ли път! В такъв случай какво трябва да кажа? На 22 септември 1870 г. Флобер си е купил револвер; в очакване на пруското нашествие е обучавал в стрелба дрипльовците от Кроасе; изпращал ги е да патрулират нощем; заръчал им да го застрелят, ако самият се опита да дезертира. До идването на прусаците не е имало много смислени неща, които да върши, освен да се грижи за възрастната си майка.

Може би е трябвало да се яви на военномедицинска комисия, но дали са щели възторжено да одобрят за доброволец един четирийсет и осем годишен епилептик и сифилитик без никакъв военен опит, ако не се брои ловуването му в пустинята…

7. Изтребвал е дивеч в пустинята.

О, боже господи. Nolo contendere 44 44 Без възражения. (Лат.) — Б.пр. . Освен това не съм приключил по въпроса за патриотизма. Мога ли накратко да ви изясня природата на романиста? Коя е най-лесната, най-удобната позиция за един романист? Да възхвалява обществото, в което живее: да се любува на бицепсите му, да аплодира напредъка му, да се шегува добронамерено с глупостта му. „Точно толкова съм французин, колкото и китаец“, заявява Флобер. Но той и в Пекин да беше роден, нямаше да е по-истински китаец: несъмнено щеше да разочарова и тамошните патриоти. Най-великият патриотизъм се състои в това да не мълчиш, когато в страната ти се ширят безчестие, глупост, пороци. Писателят трябва да съчувства еднакво на всички, но по природа да е изгнаник: само тогава може да съзира ясно нещата. Флобер винаги е заставал на страната на малцинствата, на страната на „бедуина, еретика, философа, отшелника, Поета“. През 1867 г. четирийсет и трима цигани разположили катуна си на Алеята на кралицата в Руан и събудили омразата на гражданите. Но Флобер много им се зарадвал и им раздал пари. Сигурно ви се иска да го погалите по главата за тоя жест. Ако е знаел, че ще си спечели одобрението на бъдещето, сигурно е щял да си задържи парите.

8. Не се е потопил в живота.

„Можеш да опишеш виното, жените и славата при условие че не си пияница, влюбен, съпруг или войник. Ако се потопиш в живота, не го виждаш ясно: или много страдаш, или много се опияняваш от него.“ Това не е признаване на вина, а възражение, че обвинението е неправилно формулирано. Какво имате предвид под „живота“? Политиката ли? Този въпрос вече го обсъдихме. Или може би емоционалният живот? Чрез семейството, приятелите и любовниците си Гюстав е опознал всички мъки по пътя към Голгота. Имате предвид женитба? Странно обвинение, макар да не е ново за него. Създава ли бракът по-ценни романи от ергенството? Многодетните писатели по-добри ли са от бездетните? Бих искал да видя статистиката ви.

Най-подходящият живот за писателя е онзи, който му дава възможност да напише най-хубавите си книги. Убедени ли сме, че нашата преценка по въпроса е по-точна от неговата? Флобер не е бил тъй встрани от живота както мнозина други: в сравнение с него Хенри Джеймс е бил направо монах. Флобер може и да е искал да живее в кула от слонова кост…

8.а. Искал е да живее в кула от слонова кост.

… но не е могъл. „Винаги съм се опитвал да живея в кула от слонова кост, но един прилив от лайна оплисква стените й и има опасност да я срути.“

Трябва да се отбележат три неща. Първо, писателят избира сам, доколкото може, дали ще се потопи в живота, или не. Въпреки славата си на отшелник Флобер не е бил с ясна позиция по този въпрос. „Създал ли е някога пиян човек гуляйджийска песен?“ Знаел е, че не. От друга страна, и заклетият трезвеник не е създал такава. Може би най-ясно се е изразил, като е казал, че писателят трябва да нагазва в живота както в морето, само че най-много до пъпа.

Второ, когато читателите критикуват живота на писателите — защо не е направил еди-какво си; защо не е протестирал в пресата; защо не е участвал по-дейно в живота? — не задават ли те всъщност един по-прост и суетен въпрос: защо не прилича повече на нас? Но ако един писател прилича много на читател, той ще си е читател, а не писател. Няма нищо сложно.