Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

Трето, доколко обвинението засяга книгите му? Вероятно изказаното съжаление, че не се е потопил в живота, не се свежда до филантропична грижа за самия него: ако тоя човек имаше жена и деца, нямаше да се дразни от всичко. Ако се беше захванал с политика или сериозна работа или беше директор на своя стар лицей, нямаше да е така вглъбен в себе си. Едва ли става дума за това. Вероятно смятате, че в книгите му има недостатъци, които са можели да се поправят чрез промяна в живота му. Ако е така, мисля, че е време да ги споменете. Аз лично не смятам, че например описанието на провинциалните нрави в „Мадам Бовари“ има дефекти, които щяха да бъдат отстранени, ако авторът всяка вечер си беше пил виното в компанията на някоя нормандска пастирка, страдаща от подагра.

9. Бил е песимист.

Аха! Започвам да ви разбирам. Бихте искали книгите му да са малко по-бодри, малко по-… как да го кажем… жизнеутвърждаващи. Каква странна представа за литературата имате! Да не би да сте правили докторат в Букурещ? Не знаех, че трябва да защитаваме писателите, задето са песимисти. Това е нещо ново, отказвам да го направя. Флобер е казал: „Изкуството не се прави с добри намерения.“ А също и: „Читателите искат творби, които подхранват илюзиите им.“

10. Не проповядва висши добродетели.

Сега вече изплюхте камъчето. Значи така ще преценяваме нашите писатели — по техните „висши добродетели“. Ами добре, май ще трябва и аз да налея малко вода във вашата воденица, в съдилищата това е практика. Да погледнем всички процеси срещу нецензурни творби: от „Мадам Бовари“ до „Любовникът на лейди Чатърли“. В тях винаги има някакъв елемент на игра, на подмилкване от страна на защитата. Някои могат да го нарекат тактическо лицемерие. (Еротична ли е тази книга? Не, милорд, твърдим, че ще има отблъскващо, а не притегателно въздействие върху читателя. Поощрява ли тя прелюбодеянието? Не, милорд, вижте как клетата грешница, която се отдава на разгулни удоволствия, в крайна сметка бива наказана. Критикува ли тази книга брака? Не, милорд, тя описва един порочен и безнадежден брачен съюз, та читателите да си вземат поука, че семейството им ще е щастливо само ако спазват християнското благонравие. Вулгарна ли е тази книга? Не, милорд, авторът я смята за целомъдрена.) Това, естествено, е една сполучлива юридическа аргументация, но понякога ми става малко мъчно, че нито един от онези адвокати, защитаващи истинска литературна творба, не е изградил пледоарията си върху най-обикновено предизвикателство. (Еротична ли е тази книга? Страшно се надяваме, че е такава, милорд. Поощрява ли прелюбодеянието, развенчава ли брака? Налучкахте, милорд, моят клиент цели именно това. Вулгарна ли е тя? Но, за бога, милорд, този факт направо избожда очите! Или казано другояче: моят клиент смята, че повечето от ценностите на обществото, в което живее, са гнилоч, и се надява, че книгата му ще подтикне към разврат, мастурбация, изневери и замерване на свещениците с камъни, а също така в нея се намеква — нека си го кажем, след като сме удостоени за малко с вниманието ви, — че продажните съдии трябва да се провесват за ушите. Защитата се оттегля.)

И тъй, накратко: Флобер ви учи да гледате истината право в лицето и да не си затваряте очите за последствията й; учи ви, както и Монтен, „да спите на възглавницата на съмнението“; учи ви да разчленявате реалността на съставните й части, за да разберете, че Природата винаги е смесица от жанрове; учи ви да използвате езика с най-точните му значения; а също и да не търсите в една книга само морални и социални лекове — литературата не е фармакопея; учи ви, че най-важното в живота са Истината, Красотата, Чувството и Стилът. А ако се вгледате в личния му живот, ще намерите пример за храброст, стоицизъм, приятелство; ще разберете значението на интелигентността, скептицизма и остроумието; нелепостта на евтиния патриотизъм; доброто качество да можеш да останеш сам в своето собствено пространство; омразата към лицемерието; недоверието в доктринерството; необходимостта от ясни думи. Така ли според вас трябва да бъдат представяни писателите? (На мене лично ми е все едно.) Това стига ли? Засега толкова, защото май поставям клиента си в неловко положение.

11. Бил е садист.

Хубава работа! Моят клиент беше нежна душа. Дайте ми за пример едно-единствено садистично или просто жестоко деяние в целия му живот. Ще ви разкажа най-нелюбезната му постъпка, която ми е известна: на някаква вечеринка без видима причина се държал грубиянски с една жена. Когато го попитали защо, отговорил: „Защото може да поиска да влезе в кабинета ми.“ Поне доколкото ми е известно, това е най-ужасната постъпка на клиента ми. Освен ако броите инцидента в Турция, когато пожелал да спи с някаква проститутка, макар да бил болен от сифилис. Признавам, че е било малко нечестно. Но това не му се е удало: момичето се съобразявало с елементарните предпазни мерки в своята професия, поискало да го прегледа и понеже той отказал, набързо го отпратило.