Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

Разбира се, че е чел маркиз Дьо Сад. Та кой ерудиран френски писател не го е чел? Чувам, че и сега е на мода сред парижките интелектуалци. Клиентът ми е споделил с братята Гонкур, че Сад е „забавна глупост“. Вярно, че си е пазел няколко ужасяващи реликви; обичал е да разказва страшни истории; в по-ранните му творби има зловещи пасажи. Но вие заявявате, че имал въображението на Сад? Озадачен съм. Уточнявате, че „Саламбо“ съдържа сцени на смайваща жестокост. Отговорът ми е: мислите ли, че не са съществували? Смятате ли, че древността е била само рози, музика на лютни и каци мед, запечатани с меча лой?

11.а. В книгите му има много убити животни.

Той не е Уолт Дисни, така си е. Съгласен съм, че е проявявал интерес към жестокостта. И въобще към всичко е проявявал интерес. Освен Сад за него е съществувал и Нерон. Но чуйте как се произнася за тях: „Тези чудовища ми изясняват историята.“ Трябва да добавя, че по това време е само на седемнайсет години. И още нещо да ви цитирам: „Милея за победените, но и победителите обичам.“ Както вече споменах, той се стреми да бъде колкото французин, толкова и китаец. В Легхорн става земетресение: Флобер не се просълзява от съчувствие. Съжалява жертвите толкова, колкото и онези, които векове по-рано са издъхнали от изнемога, докато са робували на някой тиранин. Изумени ли сте? Това се нарича историческо въображение и означава не само да бъдеш гражданин на света, но и на всички времена. То е същото, за което Флобер казва „да бъдеш брат на всяка жива твар, от жирафа и крокодила до човека“. Нарича се „да бъдеш писател“.

12. Отнасял се е зверски с жените.

Жените са го обичали. На него му е било приятно в компанията им; на тях също; бил е галантен, склонен към флиртове. Спал е с тях. Но просто не ги е пожелал за съпруги. Това престъпно ли е? Може би язвителното му отношение към секса се определя донякъде от времето и средата му; но тогава кой от деветнайсети век не подлежи на бичуване? Поне е отстоявал честността в сексуалната връзка: затова и е предпочитал проститутките пред гризетките. С тази честност си е навлякъл повече неприятности, отколкото ако е бил лицемер — вземете за пример случая с Луиз Коле. Изричането на истината е звучало като безсърдечие. Но тази жена е била напаст божия, нали така? (Нека сам да си отговоря на въпроса. Според мен е била голяма досадница, звучи като такава. Макар че изслушваме само едната страна — Гюстав. Може би някой трябва да напише нейното мнение. Ами да, защо да не се възстанови нейната версия. Бих се заел с това. Да, най-сериозно.)

Смея да кажа, че много от вашите обвинения могат да бъдат обобщени под един наслов: Нямаше да ни хареса, ако ни познаваше. Поради което може би щеше да се признае за виновен, дори само за да види изражението на лицата ви.

13. Вярвал е в Красотата.

Май нещо ми се е запушило ухото. Сигурно от ушна кал. Почакайте да си затисна носа, че да го продухам.

14. Бил е маниак по отношение на стила.

Врели-некипели! Продължавате ли да смятате, че романът, подобно на Галия, се дели на три части — Идея, Форма и Стил? Ако е така, значи едва прохождате в прозата. Искате някакви основни правила за писане? Чудесно. Формата не е балтон, наметнат върху голото тяло на мисълта (какво остаряло сравнение, старо дори по Флоберово време); тя е самата плът на мисълта. Да си представяте Идея без Форма е все едно да си представяте Форма без Идея. В изкуството всичко зависи от претворяването: разказът за една въшка може да е толкова прекрасен, колкото и разказът за Александър Велики. Трябва да пишете, ръководени от чувствата си, и ако тези чувства са искрени, останалото ще си дойде от само себе си. Когато стихът е хубав, той не принадлежи към никаква школа. Един ред проза може да бъде завършен и непроменим като стих. Ако се окаже, че пишеш добре, обвиняват те, че нямаш идеи.

Всички тези максими принадлежат на Флобер, с изключение на една, която е на Буйе.

15. Не е вярвал, че Изкуството има социално предназначение.

Да, не е вярвал. Това е досадно. „Ти всяваш отчаяние — писала му Жорж Санд, — а аз нося упование.“ На което Флобер отвърнал: „Не мога да променя очите си.“ Творбата на изкуството е пирамида, която стои безполезна насред пустинята: чакали опикават фундамента й, а буржоата се катерят към върха й; да се доразвие сравнението. Искате изкуството да е лечебно средство? Тогава извикайте ЛИНЕЙКАТА „ЖОРЖ САНД“. Искате изкуството да казва истината? Извикайте ЛИНЕЙКАТА „ГЮСТАВ ФЛОБЕР“; но да не се изненадате, ако на идване ви премаже крака. Чуйте Одън: „Нищо не се е случило благодарение на поезията.“ Не си въобразявайте, че изкуството е предназначено да създава вдъхновение и самочувствие. Изкуството не е brassière 45 45 Сутиен (англ. от фр.). — Б.пр. .