Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

Защо? Дали защото освен мечка е и бял европеец? Или това отъждествяване му е хрумнало, като е гледал бялата меча кожа в кабинета си, която споменава за пръв път в писмо до Луиз Коле през август 1846 г. — обичал денем да се изтяга върху тази постелка. Може би е избрал за себе си бялата порода, та като легне на кожата, тя да му служи за камуфлаж, а той да си съчинява каламбури. Или този цвят е признак на още по-голямо отчуждение от човечеството и пълно отдаване на мечеството. Кафявите, черните и рижите мечки не са толкова далеч от хората, от градовете им и дори от дружелюбието им. Повечето тъмни мечки могат да бъдат опитомени. Но бялата, полярната? Тя не танцува за забавление на човека; не яде горски плодове; не се лакоми за мед, та да я подмамиш в капана.

Другите породи могат и да бъдат полезни на хората. Римляните са внасяли мечки от Британия за зрелищните игри по арените. Жителите на Камчатка са си правели от мечите черва защитни маски против слънчево изгаряне, а наточената раменна лопатка използвали за косене на трева. Но бялата порода, Thalarctos mariti-mus , е аристократката в мечото общество. Надменна и отчуждена, тя се гмурка за риба с изящен, плавен скок и безмилостно напада тюлените, щом излязат да глътнат въздух. Морската мечка. Изминава огромни разстояния, носена от плаващите ледове. По този начин една зима през миналия век дванайсет грамадни бели мечки стигнали чак до Исландия; представете си ги как странстват на своите топящи се тронове и всяват ужас с божествената си поява на сушата.

Уилям Скорсби, изследовател на Арктика, отбелязва, че черният дроб на мечката е токсичен — доколкото е известно, това е единственият отровен орган на четириного. В зоологическите градини не е познат тест за бременност, приложим за полярната мечка. Странни факти, които на Флобер може би нямаше да му изглеждат толкова странни.

„Когато якутите, сибирски народ, срещнат мечка, снемат шапки, поздравяват я, наричат я «стопанке», «старице» или «бабо» и й обещават да не я закачат и дори да не я хулят. Но щом усетят, че може да скочи насреща им, стрелят по нея и ако я убият, насичат я на парчета, опичат я и се угощават, като през всичкото време повтарят: «Руснаците те ядат, не ние.»

Имало ли е други причини, поради които Гюстав си е избрал да бъде мечка? Преносният смисъл на ours е почти същият, както и на английски: грубиян, дивак. Ours е и жаргонна дума за килия в полицейски участък. Avoir ses ours , да те навестят мечките, значи да си в мензис (вероятно защото в този период жената обикновено прилича на разлютена мечка). Според етимолозите изразът се употребява от началото на миналия век. (Флобер не го е използвал; той предпочита «англичаните дебаркираха» 18 18 По времето на Флобер английските войници носели червени мундири. — Б.пр. и други шеговити варианти на тази метафора. Веднъж се притеснил, че Луиз Коле закъснява за срещата им, а после с облекчение констатирал, че «при нея е пристигнал лорд Палмърстън».) Un ours mai leche , недоолизана мечка, означава недодялан и необщителен човек. По-подходящо за Флобер е едно друго значение на ours — в театралния жаргон на деветнайсети век думата се е употребявала за многократно предлагана и отхвърляна пиеса, която накрая одобряват.

Флобер несъмнено е знаел баснята на Лафонтен за мечока и любителя градинар. Имало едно време един грозен мечок, голямо плашило бил, та се криел от света и живеел сам-самичък в планинските дъбрави. Ала след време «взел да се отдава на меланхолия и скръб», пък и бесовете го хванали — нали «не се задържа дълго в самотника умът». И тъй, слязъл мечокът от планината да си търси другар и срещнал един градинар, който също живеел отшелнически и жадувал за приятел. Мечокът се настанил в колибата на градинаря, който се бил усамотил, защото не понасял глупците. Но тъй като мечокът не продумвал по цял ден, той не пречел на човека. Когато градинарят лягал да спи, предано бдял край постелята му и пъдел мухите, които кацали по лицето на приятеля му. Един ден на носа на човека се залепила муха, която не щяла и не щяла да се махне. Мечокът много се разгневил, накрая грабнал голям камък и с един удар я разплескал. За жалост «заедно с мухата усърдният мухар разплескал и лицето на своя стар другар».

Може би и Луиз Коле е знаела тази басня на Лафонтен.

Ако Гюстав не е бил Мечока, може би е щял да бъде Камилата. В едно писмо от януари 1852 г. той за пореден път обяснява на Луиз, че е непоправим: такъв е и не може да се промени, защото това не зависи от него, той е подчинен на земното притегляне, което «кара полярната мечка да обитава ледовете, а камилата — да крачи по пясъка». Защо камилата? Може би защото е подходящ пример за гротеска в негов стил: колкото и да е сериозна, същевременно е и комична. От Кайро той пише: «Едно от най-прекрасните неща тук е камилата. Не ми омръзва да наблюдавам това чудато животно, което се клати като мисирка и полюлява шия като лебед. Прегракнах, докато се мъчех да наподобя рева й — надявам се, и у дома ще мога да го имитирам, макар че е трудно; то е нещо като хъркане, примесено с шумно гъргорене.»