Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

В „Саламбо“, както вече споменах, картагенските преводачи имали татуиран папагал на гърдите си (дали не по-скоро находчиво измислен, отколкото автентичен детайл?); в същия роман някои от наемните войници са „със слънчобрани в ръка, с папагали на рамо“, а на терасата на Саламбо има „малък одър от слонова кост, покрит с рисови кожи и възглавници от пера на папагал — пророческа птица, посветена на боговете“.

В „Мадам Бовари“ и „Бувар и Пекюше“ няма папагали; думата не е включена и в „Речник на готовите истини“; споменава се бегло само два пъти в „Изкушението на свети Антоний“; малко са животинските видове, които не са подложени на унищожение в „Свети Юлиян Гостоприемен“ по време на първия голям лов на Юлиян. Той убива зайци, кози, бобри, елени, язовци, пауни, косове и сойки, порове и лисици, таралежи и рисове; глухарът е с отрязани крака, а летящите ниско жерави са избити до един от камшика на ловеца. Но папагалът остава неспоменат и следователно — невредим. Ала при втория лов, когато Юлиян изгубва умението си да убива (животните му се изплъзват и заплашително наблюдават как техният преследвач се препъва, „протегнал ръце и затворил очи като слепец“), ето че и папагалът се появява. Сред клоните заблестяват искри, които Юлиян вижда като дъжд от звезди, но се оказва, че това са очите на дебнещите животни — диви котки, катерички, бухали, папагали, маймуни.

И нека не забравяме папагала, когато отсъства от сцената на действието. Във „Възпитание на чувствата“ Фредерик броди из парижки квартал, разрушен през Юнското въстание от 1848 г.; минава през съборени барикади; тук-там тъмнеят малки черни локви, сигурно от кръв; къщите са надупчени от куршумите, щорите, закрепени само на един гвоздей, висят като парцали. Ала сред хаоса случайно са оцелели и ценни вещи. Фредерик надниква през един прозорец и вижда часовник, няколко гравюри и… поставка за препариран папагал.

И ние горе-долу тъй бродим из миналото. Безпомощни, лутащи се и боязливи, налучкваме пътя по знаците, които са останали; четем имената на улиците, но не сме сигурни къде сме. Наоколо — разруха. Хората така и не престанаха да воюват. И изведнъж съзираме къща, може би е домът на някой писател? На фасадата има табелка: „Гюстав Флобер, френски писател (1821–1880), живял тук по време на…“, но после буквите се размазват като на зрителна таблица. Приближаваме. Надникваме през един от прозорците. Да, вярно, въпреки повсеместното разрушение случайно са се запазили и ценни вещи. Часовник, който още тиктака. Гравюрите на стената ни напомнят, че навремето тук изкуството се е ценяло. Погледът ни спира върху поставка за папагал. Но къде е папагалът? Все още чуваме гласа му; ала единственото, което виждаме, е пустееща дървена поставка. Птицата е отлетяла.

1. Романтичното куче. То е било огромно, нюфаундлендска порода, собственост на Елиза Шлезингер. Ако вярваме на Дю Кан, казвало се е Нерон; ако вярваме на Гонкур, името му е било Табор. Гюстав се е запознал с мадам Шлезингер в Трувил: бил е на четиринайсет години и половина, а тя на двайсет и шест. Елиза била красива, а съпругът й богат; носела огромна сламена шапка и под муселиновата й рокля се очертавали изящни рамене. Нерон (или Табор) бил неизменно край нея. Гюстав често ги следвал от разстояние. Веднъж, докато се разхождала сред дюните, тя разголила гръд да накърми детето си. Той се почувствал безпомощен, смутен, изтерзан и съкрушен. Оттогава нататък твърди, че краткотрайното лято на 1836 г. е изпепелило сърцето му. (Ние, разбира се, сме в правото си да не му вярваме. Нали знаете как се произнасят за него братята Гонкур? „Макар по природа да е прям, той никога не е напълно искрен в това, което казва, чувства, изстрадва или обича.“) И пред кого най-напред е признал любовта си? Пред съучениците си? Пред майка си? Или пред самата Елиза? Не, казал е на Нерон (или Табор). Често го е извеждал на разходка по пясъчните брегове на Трувил и в мекото укритие зад някоя дюна е коленичел край него и го е прегръщал. После го е целувал там, където наскоро сигурно са се допирали устните на господарката (точното място на целувките си остава спорен въпрос: някои казват по муцуната, някои по темето); в косматото ухо на Нерон (или Табор) Гюстав е нашепвал тайни, които мечтаел да изрече в ухото между муселиновата рокля и сламената шапка; накрая заплаквал горчиво.

Споменът за мадам Шлезингер, както и присъствието й преследвали Флобер до края на живота му. Не се знае какво е станало с кучето.