Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

Този вид камили проявявали позната на Флобер черта на характера. «Що се отнася до активността на тялото и духа ми, приличам на едногърбата камила, която много трудно можеш да раздвижиш, но тръгне ли веднъж, също така трудно ще я възпреш.» Оказва се, че и тази аналогия, тръгнала през 1853 г., не е могла лесно да бъде възпряна: през 1868 г. все още пътува — в писмо до Жорж Санд.

Chameau , камила, е и жаргонна дума за стара куртизанка. Мисля, че тази асоциативна връзка не би смутила Флобер.

Флобер е обичал панаирите с техните акробати, гигантки, уроди и танцуващи мечки.

Веднъж на кея в Марсилия влязъл в един павилион с рекламен надпис: «Жени-овце». Те тичали в кръг, а моряците дърпали руната им да проверят дали жените са истински. Това било долнопробно зрелище. «Едва ли има нещо по-глупаво и отвратително», пише Флобер. Много повече го развълнувал панаирът в Геранд, град със стара крепостна стена на северозапад от Сен Назер, през който минали с Дю Кан по време на обиколката си из Бретан през 1847 г. В един от павилионите някакъв хитър селянин (по говора му личало, че е от Пикардия) бил изложил на показ едно «младо чудо на природата»; оказало се, че това е овца с пет крака и извита като тромпет опашка. Флобер изпаднал във възторг от това уродливо създание, както и от стопанина му. Захласнал се по животното, поканил селянина на вечеря, взел да го уверява, че ще натрупа цяло състояние, и го посъветвал да пише за своето съкровище на крал Луи Филип. Към края на вечерята двамата вече си говорели на «ти» въпреки явното възмущение на Дю Кан.

«Младото чудо на природата» възхитило Флобер и влязло в неговия арсенал от присмехулни думи и изрази. Докато двамата с Дю Кан бродели по пътищата, той току представял приятеля си на дърветата и храстите с престорена тържественост: «Бих искал да ви запозная с младото чудо на природата.» В Брест отново се засекли с хитреца от Пикардия и уродливата му овца. Гюстав пак се отплеснал да превъзнася «великолепното» животно, докато гощавал стопанина му, и двамата се напили. Дю Кан, който знаел, че приятелят му често се поддава на такива налудничави увлечения, изчаквал и това да мине и да замине като грипна треска.

На следващата година Дю Кан се разболял и бил на легло в своя апартамент в Париж. Един следобед към четири часа чул шумотевица по стълбите и изведнъж вратата се отворила широко. Нахълтал Гюстав, последван от петногата овца и селянина, които подбрал и довел направо от някакъв панаир в Дома на инвалидите или на «Шан-з-Елизе». Бързал да сподели с приятеля си радостта от срещата. Дю Кан сдържано отбелязва в своите «Литературни спомени», че овцата не се държала прилично. Нито пък Гюстав, който крещял, че иска вино, обикалял с животното из стаята и гръмко възхвалявал качествата му: «Младото чудо на природата е на три години, има свидетелство от Медицинската академия и е било удостоено с посещенията на няколко короновани глави и прочие.» След четвърт час на болния Дю Кан му причерняло пред очите. «Изпъдих и овцата, и собственика й, след които трябваше да се мете и чисти.»

Измели стаята, но овцата била поръсила барабонките си и в паметта на Флобер. Година преди смъртта си той за пореден път припомнил на Дю Кан как влетял неочаквано при него с младото чудо на природата; и пак се запревивал от смях както в деня на случката.

Преди седмица видях на улицата как една маймуна скочи върху магаре и се опита да го яха — магарето реве и рита, собственикът на маймуната крещи, а самата маймуна квичи. Освен две-три хлапета, които се смееха, и аз, който се забавлявах, никой не им обърна внимание. Като описах това на секретаря в консулството мосю Белен, той ми каза, че е виждал как щраус се опитва да изнасили магаре. Онзи ден и на Макс му се случила случка сред развалините на някакъв запустял район, но разправя, че никак не било лошо.

Писмо до Луи Буйе, Кайро, 15 януари 1850 г.

Най-напред ще кажем, че папагалите и хората са сродни същества — доказано е етимологически. Френската дума perroquet е умалително от Пиеро; английската parrot идва от Пиер; испанската perico произхожда от Педро. Способността на папагалите да говорят е била основен аргумент във философския спор на древните гърци за приликите и разликите между човека и животните. Елиан 19 19 Елиан, Клавдий (II-III в.) — римлянин, писал на старогръцки. Най-известните му произведения са „За животните“ и „Всякакви истории“ („Кибеа“, 2011). — Б.пр. разказва: «Брамините ги почитат повече от всички други птици. И смятат, че това е редно, защото единствени папагалите наподобяват добре човешкия глас.» Аристотел и Плиний отбелязват, че тази птица е крайно похотлива, когато е пияна. Още по-удивително в случая е твърдението на Бюфон 20 20 Жорж-Луи Бюфон (1707–1788) — френски естествоизпитател. — Б.пр. , че папагалите са предразположени към епилепсия. На Флобер му е било известно, че това е слабото им място, което ги сродявало с него. Сред бележките, които си е водел за папагалите при подготовката на ,Чисто сърце“, има списък на болестите им — подагра, епилепсия, афти и язви на гърлото.