Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

Излишно е да споменаваме, че тълпата велики личности не са гости в дома им, а компания, избрана от полиците на библиотеката му. Що се отнася до мечата кожа, той винаги е полагал грижи за нея: по време на пътешествието си из Ориента в две писма (Константинопол, април 1850 г.; Бени Суейф, юни 1850 г.) моли майка си да я съхранява добре. Племенницата му Каролин също си спомня тази най-забележителна вещ в неговия кабинет. Там от един часа на обяд се провеждали уроците й. Капаците на прозорците били затворени, за да не влиза жегата, а сумрачната стая ухаела на китайски благовонни пръчици и тютюн. „С един скок се хвърлях на любимата огромна кожа от бяла мечка и обсипвах с целувки голямата й глава.“

„Веднъж уловиш ли мечката, тя ще ти играе по свирката“, гласи една македонска поговорка. Гюстав не е играл по ничия свирка; Флобер не е бил ничий мечок.

„ МЕЧКА— Обикновено я наричат Баба Меца. Да се разкаже анекдотът за сакатия, който, виждайки в бърлогата й паднал часовник, се спуснал вътре и тя го изяла.“

Гюстав е навличал кожите и на други животни. Като млад той е едновременно цял зверилник: усетил отсъствието на Ернест Шьовалие като физически глад, той е „лъв, тигър — тигърът от Индия — и огромна боа“ (1841); обзет от прилив на сили, решава, че е „вол, сфинкс, воден бик, слон, кит“ (1841). По-късно си избира само по едно животно в различните случаи. Той е стрида в черупката си (1845); охлюв в черупката си (1851); таралеж на кълбо (1853,1857). А също и гущер, който цял ден лежи на припек под благодатното слънце на Красотата (1846), и коприварче с писклив глас, което се крие вдън гори, за да не го чуе никой (пак 1846). Става кротък и плашлив като крава (1867); грохнал е като магаре (1867); ала при все това разплисква водите на Сена като делфин (1870). Работи като муле (1852); живее живот, който може да погуби три носорога (1872); бъхти се като впрегатни волове (1878) и съветва Луиз Коле да човърка творбата си като къртица(1853).

На Луиз Гюстав й се вижда като „див бизон от американската прерия“ (1846). Ала на Жорж Санд й се струва „кротък като агне“ (1866), което той отрича (1869), а срещнат ли се, и двамата са бъбриви „като свраки“ (1866); след десет години на погребението й той „плаче като теле“ 16 16 Френски идиом със значение „рева“. — Б.пр. (1876). Усамотен в кабинета си, завършва новелата, която е започнал да пише заради нея, историята за папагала, мощна като „рев на горила“ (1876).

От време на време Гюстав кокетира с носорозите и камилата, които според него го олицетворявали, но тайно се вижда най-вече като мечка: твърдоглав мечок (1852), мечка в мечото си леговище, далеч от скудоумието на своя век (1853), крастава мечка (1854), дори препариран мечок (1869); и тъй до последната година в живота му, когато все още „дере гърло като мечка в пещера“ (1880). Трябва да се отбележи, че в „Иродиада“, последната завършена творба на Флобер, пророкът Йоканан, комуто заповядват да не крещи своите проклятия към покварения свят, отговаря от тъмницата, че ще продължава да ръмжи като мечка.

„Човешкото слово е като пукнат казан, който удряме и от който излизат мелодии за мечешко хоро, когато искаме да трогнем звездите.“

По времето на Флобер все още са съществували мечки: кафяви мечки в Алпите, рижи мечки в Савоя. Можело е да се снабдиш с мечи бут от търговци на осолени храни. През 1832 г. в Отел дьо ла Пост в Марини поднесли на Александър Дюма пържола от мечка. По-късно той отбелязва в своя „Голям кулинарен речник“ (1870): „Всички европейски народи вече ядат мечо месо.“ От главния кралски готвач на Прусия Дюма взел рецепта за мечи лапи по московски. Купуват се одрани лапи. Измиват се, посоляват се и три дни киснат в глинен съд с марината. Добавят се нарязана сланина и зеленчуци. След седем-осем часа лапите се изваждат, подсушават се, поръсват се с чер пипер и се потапят в разтопена свинска мас. Овалват се в галета и се пекат на скара половин час. Поднасят се с пикантен сос и две лъжички мармалад от френско грозде.

Не ни е известно дали Флобер е познавал вкуса на своята съименница. През 1850 г. в Дамаск той е ял камила. Логично е да се предположи, че ако беше опитвал мечка, все щеше да се произнесе по повод на едно такова себеядство.

А какъв вид мечка по-точно е бил Флобер? Можем да проследим дирите от лапите му по писмата. Отначало е бил просто ours 17 17 Мечка (фр.). — Б.пр. , без никакви уточнения (1841). През 1843 г., макар да е вече собственик на бърлога, той продължава да носи това най-общо название, както и през януари 1845 г., и през май 1845 г., когато се хвали, че е сменил козината си три пъти. През юни 1845 г. иска да купи за своята стая една картина, изобразяваща мечка, и да я нарече „Портрет на Гюстав Флобер“ — „за да показва моя морален облик и социалните ми настроения“. До този момент ние (а може би и той самият) сме си представяли едно тъмно животно: американска кафява или руска черна мечка, или рижа порода от Савоя. Но през септември 1845 г. Гюстав решително обявява себе си за „бяла мечка“.