Джулиан Барнс - Папагалът на Флобер

Нито пък се знае какво е станало с кучето.

4. Удавеното куче и измисленото куче. През януари 1851 г. Флобер и Дю Кан са в Гърция. Посещават Маратон, Елевсина и Саламин. Срещат се с генерал Моранди, бивш наемник, който се сражавал при Мисолонги; той гневно отрекъл пред тях клеветата, разпространявана от английската аристокрация, че в Гърция Байрон е стигнал до морално падение. „Беше знаменитост — казал им генералът. — Приличаше на Ахил.“ Дю Кан е описал пътуването им до Термопилите и как са препрочитали Плутарх на бойното поле. На 12 януари се отправили към Елевтера — двамата приятели, един драгоман и въоръжен полицай, когото взели за охрана. Изведнъж времето се развалило. Завалял проливен дъжд; равнината, през която минавали, се наводнила; шотландският териер на полицая бил внезапно отнесен от пороя и се удавил в един стремителен поток. Дъждът се обърнал на сняг, мракът се сгъстил. Облаци скрили звездите; озовали се в необятна самота.

Минал час, минал втори; снегът се набивал в гънките на дрехите им; изгубили пътя. Полицаят дал няколко изстрела във въздуха, но те останали без ответ. Премръзнали и подгизнали; нощта ги сварила в седловината сред негостоприемната местност. Полицаят се вайкал заради своя шотландски териер, а драгомана — с големи изпъкнали очи като на омар — не го бивало за нищо, дори за готвач не ставал. Както яздели предпазливо и напрягали взор да открият мъждукаща светлинка, полицаят се провикнал: „Стооой!“ В далечината се чувало куче. И тогава драгоманът изявил единствената си дарба: можел да лае като куче. Залаял с отчаяна настойчивост. Когато млъкнал, всички се заслушали и доловили ответен лай. Драгоманът пак задрал гърло. Напредвали бавно, като от време на време спирали, за да лаят и да се ослушват, така че да се ориентират. След като половин час яздили към селското куче, чийто лай все повече се усилвал, те намерили подслон за нощувка.

Не се знае какво е станало с драгомана.

Забележка: Може би е редно да добавим, че дневникът на Гюстав предлага по-различна версия на историята. Двамата с Дю Кан са единодушни за лошото време и датата, а също и за неумението на драгомана да готви (Гюстав минал на сухар, защото му втръснало от агнешко и твърдо сварени яйца). Но интересно защо в дневника му не се споменава, че са чели Плутарх на бойното поле. Кучето на полицая (във Флоберовата версия породата не е спомената) не било завлечено от пороя. Просто се удавило в дълбоката вода. Що се отнася до лаещия драгоман, Гюстав просто е записал, че като чули селското куче в далечината, той самият поръчал на полицая да гръмне с пистолета си. Кучето отвърнало с лай; полицаят пак стрелял във въздуха; така се добрали до подслона — по много по-нормален начин.

Не се знае каква е истината.

При всяко случайно съвпадение или стечение на обстоятелствата в интелектуалните кръгове на английската средна класа веднага ще се намери човек, който да заяви: „Също като при Антъни Поуъл 22 22 Английски писател, в чието най-известно произведение „Танц в такта на времето“ съвпаденията играят важна сюжетна роля. — Б.пр. .“ При малко по-сериозно вглеждане съвпадението се оказва незначително — типичен пример е срещата на двама съученици или състуденти, които случайно се засичат след няколко години раздяла. Но името на Поуъл се вметва, за да придаде тежест на събитието; все едно да повикаш свещеник да ти освети колата.

Съвпаденията не ми допадат много. Внушават мисълта за нечие призрачно присъствие: в миг усещаш как би се чувствал в една подредена вселена, в която всевластен бог дебне зад гърба ти и те наставлява, доста грубо при това, как да се вместиш в установения космически порядък. Предпочитам усещането, че нещата са хаотични, движещи се по своя воля — временно или вечно объркани, — предпочитам да чувствам осезателното присъствие на човешкото невежество, грубиянщина и глупост. „Каквото и друго да се случи — е писал Флобер след избухването на Френско-пруската война, — няма да надмогнем глупостта си.“ Дали просто е кокетирал с песимизма си? Или това е подкастряне на надеждите, необходимо, за да се измисли нещо умно, да се сътвори нещо хубаво?

Безобидните комични съвпадения изобщо не ме интересуват. Веднъж бях поканен на вечеря, където се оказа, че и седмината ми сътрапезници току-що са прочели „Танц в такта на времето“. Този факт не ме очарова, най-малкото защото дума не можах да обеля чак докато поднесоха сиренето.