Ник Хорнби - Кажи ми, Маркъс

Обичам те много —

Когато тя се прибра от болницата, придружена от Сузи и Меган, Маркъс не беше помръднал от кухненската маса. Фиона веднага разбра какво се е случило.

— Мамка му, Маркъс, напълно бях забравила за това!

— Забравила ли си? Забравила си за предсмъртното си писмо?!

— Е, все пак, като го писах, не ми хрумна, че ще се наложи да го помня, нали така? — И тя се засмя. Наистина се засмя. Такава си беше неговата майка — когато не плачеше над чинията си със закуска, се смееше по повод самоубийството си.

— Господи! — възкликна Сузи. — Това ли е имало на този лист? Не трябваше да оставям Маркъс сам, преди да те взема. Но си помислих, че ще бъде хубаво той да поподреди малко тук.

— Сузи, изобщо не смятам, че има причина да се самообвиняваш.

— Трябваше да се сетя.

— Може би двамата с Маркъс ще трябва да седнем и да си поговорим.

— Разбира се.

Двете жени се прегърнаха, а после Сузи се приближи към него, за да го целуне.

— Тя е добре — прошепна тя, но достатъчно високо, за да я чуе и майка му. — Не се тревожи за нея.

Когато Сузи си замина, Фиона сложи чайника на котлона и седна на масата при него.

— Сърдиш ли ми се?

— А ти как мислиш?

— Заради писмото ли?

— Заради писмото, заради онова, което направи, заради всичко!

— Разбирам те. Но вече не се чувствам така, както се чувствах в събота — ако това може да е някакво успокоение, де.

— Какво?! Значи всичко изчезна ей така, изведнъж?

— Не точно, но… в момента се чувствам по-добре.

— Това, че в момента си добре, въобще не ме топли. И сам мога да видя, че в момента си по-добре. Току-що включи чайника. Но какво ще стане, когато си изпиеш чая? Какво ще стане, когато аз отида на училище? Не мога да стоя по цял ден тук, за да те наблюдавам.

— Не, естествено. Но ще трябва да започнем да се грижим един за друг. Не може нещата да бъдат непрекъснато едностранни.

Маркъс се задоволи единствено да кимне — вече бе навлязъл в територия, където думите нямат никакво значение. Бе прочел писмото й и си бе дал сметка, че за него няма никакво значение какво казва тя — важното бе онова, което бе направила и което се канеше да направи. Във всеки случай днес поне нямаше да опитва повече нищо. Ще си изпие чая, а довечера ще си поръчат храна за вкъщи и ще гледат телевизия — и ще се чувстват така, сякаш полагат началото на нов, по-различен, по-добър живот. Но и това ще мине и ще настъпи нещо друго. Винаги досега беше имал доверие на майка си — или по-скоро, никога не бе хранил към нея недоверие. От този момент нататък обаче нещата за него вече никога нямаше да бъдат същите.

Проблемът беше, че двама не са достатъчни. Досега Маркъс винаги бе смятал, че семейство от двама е най-доброто решение — никога не бе желал да живее в семейство с трима, четирима или петима души. Но сега вече разбираше смисъла на подобни семейства — ако някой отпадне, все пак ще остане друг, който да ти прави компания, за да не си самотен. Но как може едно семейство да расте, когато няма никой, който… така де, да помогне за това? Трябваше да намери някакво разрешение на проблема!

— Стой си, аз ще направя чая — каза той с блеснал поглед. Сега поне вече имаше някаква ясна цел!

Решиха да си прекарат вечерта тихо и спокойно. Поръчаха си по телефона къри, а Маркъс отиде до близката видеотека, за да избере някаква касета, но му отне цяла вечност, докато открие нещо подходящо — накъдето и да се огледаше, все се говореше за смърт, а той не искаше да гледат филми със смърт. Най-вече не искаше майка му да гледа подобни филми, макар че и сам не можеше да си обясни защо. Какво ли, според него, щеше да се случи, ако майка му видеше как Стивън Сегал гръмва главата на някого? Но не за този вид смърт се опитваха да не мислят тази вечер. Смъртта, за която се опитваха да не мислят, беше онази тиха, тъжна, истинска смърт, а не шумната смърт, от която на никого не му пука. (Много хора се заблуждават, че децата не различават видовете смърт, но подобно схващане е напълно погрешно.) Накрая избра филма „Денят на мармота“ 3 3 Заглавието би могло да се преведе и като „Сретение Господне“ — християнски празник. (Бел.прев.) , който му хареса, защото беше нов и на кутията пишеше, че е смешен.

Решиха да не го пускат, докато не пристигне храната. Фиона започна да сервира, а Маркъс пренави касетата, пропускайки рекламите, за да могат да започнат да гледат веднага щом лапнат първата хапка. Рекламният текст на кутията се оказа верен — филмът наистина беше смешен. Главният герой се озова приклещен в един и същи ден, който се повтаряше отново и отново, макар че никъде не се обясняваше защо. Според Маркъс това беше сериозен недостатък на филма — той обичаше да стига до същността на нещата. Може пък сценарият да се базира върху действителен случай и човекът да е приклещен в един и същи ден, който се повтаря отново и отново, без сам да знае как става това? Тази мисъл малко разтревожи Маркъс. Ами ако утре се събуди и установи, че отново е вчера — с мъртвата патица, с болницата и всичко останало?! Най-добре да не мисли за това.