Ник Хорнби: Кажи ми, Маркъс

Но откакто бяха в Лондон, нищо особено не се бе случило, освен Роджър. Вярно, че живееха тук само от няколко седмици — преместиха се през първия ден от лятната ваканция, — но досега всичко беше доста скучно. Беше ходил да гледа два филма с майка си: „Сам вкъщи 2“, който не беше чак толкова интересен, колкото „Сам вкъщи 1“, и „Скъпа, взривих детето“, който не беше чак толкова интересен, колкото „Скъпа, смалих децата“, пък и майка му беше казала, че съвременните филми са прекалено комерсиални и че когато тя е била на неговата възраст… а бе каза нещо, ама кой да ти помни. Освен това ходиха да разгледат новото му училище, което беше огромно и кошмарно, разходиха се из новия си квартал, който се наричаше Холоуей и имаше както хубави, така и грозни кътчета, и говориха много за Лондон, за промените, които преживяват, и за това, че те вероятно са за добро. Но в действителност те се мотаеха и чакаха новият им живот в Лондон най-сетне да започне.

Пиците пристигнаха и двамата започнаха да ги ядат направо от кутиите.

— По-хубави са от онези, дето ядяхме в Кеймбридж, нали? — обади се весело Маркъс. Но това не беше точно така — пиците идваха от същата компания, само че до Кеймбридж стигаха по-бързо, затова не бяха толкова клисави. Просто на Маркъс му се прииска да каже нещо по-оптимистично. — Ще гледаме ли телевизия?

— Щом искаш.

Той измъкна дистанционното иззад възглавничките на дивана и започна да се разхожда по каналите. Не искаше да гледа сапунките, защото всички те бъкаха от неприятности, а Маркъс се притесняваше, че неприятностите в сапунките ще напомнят на майка му за неприятностите в собствения й живот. Затова избра един от природните канали — даваха за онази риба, дето живее на дъното на пещерите и не вижда нищо — риба, чието предназначение в порядъка на живота никой не можеше да проумее. Надали тази риба ще напомни на майка му за нещо кой знае какво.

Колко хладнокръвен и готин е Уил Фрийман? Ето колко: през последните три месеца е спал с жена, която не познава (пет точки). Похарчил е над триста лири за яке (пет точки). Похарчил е над двайсет лири за подстригване (пет точки). (Как е възможно да похарчиш по-малко от двайсет лири за подстригване през 1993?) Притежава повече от пет хип-хоп албума (пет точки). Вземал е екстази (пет точки), обаче и в клуб, а не само вкъщи като социологическо проучване (пет точки бонус). На следващите избори възнамерява да гласува за лейбъристите (пет точки). Печели повече от четирийсет хиляди лири на година (пет точки), при това без да полага особени усилия за тези пари (пет точки, но той реши да си даде още пет затова, че изобщо не му се налагаше да работи за тях). Ял е в ресторант, където сервират качамак и стъргано сирене пармезан (пет точки). Никога не е използвал ароматизирани презервативи (пет точки), беше продал албумите си на Брус Спрингстийн (пет точки), а освен това не само си беше пускал козя брадичка (пет точки), но след това си я беше обръснал (още пет точки). Лошата новина обаче бе, че той никога не беше правил секс с момиче от първите страници на вестниците или кориците на списанията (минус две точки), както и че все още, ако трябваше да бъде честен (а ако Уил притежаваше нещо, наподобяващо макар и бегло на ценностна система, то в него лъгането за себе си в отговорите на тестовете се считаше за напълно неприемливо), беше на мнение, че жените страхотно се впечатляват от притежателите на бързи коли (минус две точки). Но дори и с тези отговори, това му даваше колко… шейсет и шест точки! Значи според въпросника той е под нулата! Направо ледена буца! Буквално снежен човек! Толкова хладнокръвно готин, че всеки миг може да умре от хипотермия!

Уил не беше много наясно колко сериозно трябва да се приемат тези тестове, а и избягваше да си позволява размисли на тази тема. Не можеше да си позволи да пренебрегва оценката си като хладнокръвен мъж, която му даваше едно мъжко списание, а и човек надали преживява често подобни моменти в своя живот. Под нулата! Едва ли човек може да стане по-хладнокръвен и готин от това! Той затвори списанието и го остави върху купчинката с подобни списания, която си държеше в банята. Не пазеше всичките, защото купуваше прекалено много, за да ги съхранява, но точно това не смяташе да изхвърли скоро.

Понякога се питаше — но не много често, защото размислите на историческа тематика трудно биха могли да се наредят сред любимите му занимания — как ли са живели преди шейсетина години хората като него. (Знаеше, че „хората като него“ са специална порода, пък и преди шейсетина години надали е имало някой като него, защото преди шейсетина години никой възрастен не би имал баща, който е спечелил парите си по същия начин. Така че, когато казваше хора като него, той нямаше предвид хора точно като него, а само такива, които по цял ден не само не правят нищо, но и не държат да правят каквото и да било.) Преди шейсетина години всичките онези неща, на които Уил разчиташе, за да отметне още един ден от календара си, просто не са съществували: нямало е телевизия през деня, нямало е видео, нямало е лъскави списания, а следователно — нямало е и тестове с въпроси и макар вероятно да е имало магазини за грамофонни плочи, то музиката, която той сега слушаше, още не е била измислена. (Точно сега слушаше „Нирвана“ и Снуп Доги Дог — през 1933 година надали е имало нещо, което макар и малко да е наподобявало на тях.) Което означава, че остават само книгите. Книги! Значи, ако беше живял преди шейсетина години, щеше да му се наложи да си намери работа — да, точно така, иначе стопроцентово щеше да откачи.