Джулиан Барнс - Шумът на времето

- Ако не греша, вие се познавате с маршал Тухачев-ски?

- Да, познаваме се.

- Разкажете ми как се запознахте.

Той си припомни срещата зад кулисите на камерната зала в Москва. Обясни, че маршалът е голям любител на музиката, който често посещава неговите концерти, самият той свири на цигулка и дори се увлича по изработката на цигулки. Маршалът го кани в апартамента си; понякога свирят заедно. За любител той е доста добър цигулар. Наистина ли смяташе, че е добър? Е, със сигурност имаше заложби. И желание да се усъвършенства.

Но Закревски не се интересуваше колко са добри пръстовката и изпълнителската техника на маршала.

- Често ли гостувахте в дома му?

- От време на време.

- От време на време в продължение на колко години? Осем, девет, десет?

- Да, може би толкова.

- Значи, да кажем, четири-пет посещения годишно? Четирийсет-петдесет общо?

- По-малко, струва ми се. Не съм ги броил. Но по-малко.

- Но вие сте близък приятел на маршал Тухачев-ски, нали?

Той помълча и се замисли.

- Не, не точно близък, но добър приятел.

Не спомена как маршалът му уреждаше финансова помощ как го съветваше; как писа на Сталин за него. Закревски или знаеше това, или не.

- И кой друг е присъствал при тези четирийсет-петдесет посещения в дома на вашия добър приятел?

- Не много хора. Само членове на семейството.

- Само членове на семейството? - Тонът на водещия разпита бе определено скептичен.

- И музиканти. И музиковеди.

- А случайно да е имало политици?

- Не, политици не идваха.

- Съвсем ли сте сигурен?

- Ами, виждате ли, понякога сбирките бяха доста оживени. А аз всъщност не... В интерес на истината, често свирех на пиано...

- И за какво си говорехте?

- За музика.

- И за политика.

-Не.

- Хайде, хайде, как би пропуснал човек да говори за политика тъкмо е маршал Тухачевски?

- Това беше, така да се каже, времето му за развлечения. Сред приятели и музиканти.

- А тези развлечения не включваха ли разговори за политика?

- Не, никога. Никога не е имало разговори за политика в мое присъствие.

Водещият разпита се вгледа в него продължително. После дойде промяната на гласа, сякаш да го подготви за сериозността и рисковете на положението му.

- А аз мисля, че би трябвало да се поровите из паметта си. Не може през последните десет години да сте посещавали редовно дома на маршал Тухачевски в качеството си на „добър приятел“, както се изразихте, и да не сте обсъждали политиката. Например заговорът за убийството на другаря Сталин. Какво научихте за това?

В този момент той разбра, че е него е свършено. „И пак за някого удари час“ - само че този път часът беше негов. Той повтори колкото се може по-ясно, че у маршал Тухачевски никога не е имало разговори за политика; това са били чисто музикални вечери; държавните дела са оставали в антрето заедно е шапките и палтата. Не беше сигурен дали това е най-добрата фраза. Но Закревски почти не го слушаше.

- Тогава предлагам да се замислите по-усърдно -каза Закревски. - Някои от другите гости вече потвърдиха за заговора.

Той осъзна, че Тухачевски сигурно вече е арестуван, че е кариерата на маршала е свършено, както и е живота му; че разследването едва започва и всички около маршала скоро ще изчезнат от лицето на Земята. Собствената му невинност нямаше ни най-малко значение. Нито пък верността на отговорите му. Щом решението е взето, няма път назад. И ако трябва да се докаже, че току-що разкритият или просто измислен заговор е тъй широко разпространен, че дори най-известният - макар и наскоро опозорен - композитор взема участие, значи точно това ще докажат. Което обясняваше небрежния тон на Закревски, когато приключи разпита.

- Много добре. Днес е събота. Часът е дванайсет и можете да си вървите. Но ще ви дам само четирийсет и осем часа. В понеделник точно в дванайсет ще си спомните безпогрешно всичко. Трябва да разровите паметта си за всяка подробност от всички обсъждания на заговора срещу другаря Сталин, на които сте един от главните свидетели.

Свършено беше с него. Разказа на Нита какво са говорили и под нейните утешителни думи усети, че и тя го смята за мъртъв. Знаеше, че трябва да защити най-близките си, а за целта е необходимо да бъде спокоен, но треската на ужаса беше неудържима. Изгори всичко, което можеше да се сметне за улика - само че след като са те обявили за народен враг и съучастник на убиец, всичко около теб се превръща в улика. Със същия успех можеше да изгори целия апартамент. Боеше се за Нита, за майка си, за Галя, за всеки, който някога е стъпвал в апартамента му.