Джулиан Барнс - Шумът на времето

Вторият проблем е инженерството на човешките души бе по-дълбок. А именно: кой ще бърка в душите на инженерите?

Спомни си за един концерт на открито в Харковския парк. Неговата Първа симфония разлая всички кучета в квартала. Тълпата се разсмя, оркестърът засвири по-силно, кучетата залаяха още по-настървено, а хората продължиха да се смеят. Сега музиката му бе разлаяла по-едри кучета. История се повтаряше: първия път като фарс, втория като трагедия.

Не искаше да се превръща в драматичен образ. Но понякога в малките часове, когато съзнанието му започваше да се рее, той си мислеше: ето значи докъде е стигнала историята. Толкова много стремежи, идеали,надежди, прогрес, наука, изкуство и съвест, и всичко свършва дотук: един човек стои пред асансьора, а до краката му е подпряно куфарче е цигари, бельо и прах за зъби; стои и чака да бъде отведен.

Той отклони мислите си към друг композитор с друго куфарче. Прокофиев напусна Русия и отиде в Запада скоро след Революцията; завърна се за пръв път през 1927 г. Сергей Сергеевич беше изискан мъж със скъпи вкусове. Освен това беше последовател на Християнската научна църква - не че това имаше значение за историята. Митничарите на съветската граница не бяха изискани; а и умовете им бяха претъпкани с идеи за саботаж, шпиони и контрареволюция. Отворили куфара на Прокофиев и най-отшре открили нещо, което ги озадачило: пижама. Разгънали дрехата, вдигнали я, въртели я насам-натам и се споглеждали с недоумение. Може би Сергей Сергеевич се е притеснил. Във всеки случай, оставил обясненията на жена си. Но след толкова години в изгнание Пташка не се сетила да каже „нощна риза“. В крайна сметка проблемът се решил чрез пантомима и двойката била пусната да премине. Но по някакъв странен начин случката беше типична за Прокофиев.

Неговият албум с вестникарски изрезки. Що за човек си купува албум, а след това го изпълва е оскърбителни статии срешу себе си? Луд? Почитател на иронията? Руснак? Помисли си за Гошл, който стоял пред огледалото и от време на време крещял името си е отчуждение и погнуса в гласа. Сега това не му се струваше безумно.

Официалният му статут беше на „безпартиен болшевик“. Сталин обичаше да казва, че най-доброто качество на болшевика е скромността. Да, а Русия беше родината на слоновете.

Когато се роди дъщеря им, двамата е Нита се шегуваха, че ще я нарекат Сумбурина. С една дума, малка дандания. Това би било акт на иронична храброст. Не, на самоубийствена лудост.

Писмото на Тухачевски до Сталин остана без отговор. Самият Дмитрий Дмитриевич не изпълни съветите на Платон Керженцев. Не направи публично изявление, не се оправда е изстъпленията на младостта, не се отрече от творбата си; оттегли обаче Четвъртата си симфония - за хората без уши тя със сигурност щеше да звучи като смесица от крякане, пъшкане и ръмжене. Същевременно всички негови опери и балети бяха свалени от репертоара. Кариерата му просто замръзна. И тогава, през пролетта на 1937 г., дойде Първият му разговор е Властта. Разбира се, той бе говорил е Властта и преди, или пък Властта бе разговаряла е него: служители, бюрократи, политици, идващи е предложения, препоръки, ултиматуми. Властта говореше е него публично, чрез вестниците, или пък тайно му шепнеше на ухо. Напоследък Властта го унизи, отне му препитанието, нареди му да се покае. Властта му казваше как да работи, как да живее. Сега му намекваше, че в крайна сметка може би вече не го иска жив. Властта бе решила да се изправи лице в лице е него. Властта се наричаше Закревски и обитаваше Големия дом в Ленинград. Много от хората, които влизаха в Големия дом на Литейни проспект, така и не излизаха от него.

Бяха му определили час в събота сутринта. Той твърдеше пред роднините и приятелите си, че без съмнение всичко това е формалност, може би машинално действие вследствие на продължаващите статии срещу него в „Правда“. Не вярваше в тия думи и едва ли другите му повярваха. Малцина биваха привиквани в Големия дом, за да обсъждат музикалните теории. Разбира се, той дойде точно навреме. Отначало Властта се държа учтиво и коректно. Закревски го попита за работата, как вървят професионалните му дела, какво възнамерява да композира тепърва. В отговор той спомена почти инстинктивно, че подготвя симфония, посветена на Ленин - вероятно като защитна реакция. След това сметна за разумно да спомене вестникарската кампания срещу себе си и бе окуражен от почти нехайното отношение на водещия разпита към тези атаки. После го попита за приятелите му и е кого се среща редовно. Не знаеше как да отговори на тези въпроси. Закревски му помогна.