Джулиан Барнс - Шумът на времето

И тъй, двамата е Нита, както наричаше Нина на галено, се срещнаха и станаха любовници, но той все още се опитваше да откъсне Таня от съпруга й, а после Таня забременя, после е Нита определиха дата за сватбата си, но в последния момент той загуби кураж, избяга и се скри, ала няколко месеца по-късно наистина се ожениха, а после Нита си хвана любовник и тогава решиха, че при такива сериозни проблеми ще трябва да се разведат, след това той си хвана любовница, разделиха се и подадоха документи за развод, но когато се разведоха, разбраха, че са сбъркали, и шест седмици по-късно пак се ожениха, но пак не преодоляха проблемите. И насред всичко това той писа на любовницата си Елена: „Аз имам много слаба воля и не знам дали ще успея да постигна щастие“.

А после Нита забременя и, волю-неволю, нещата улегнаха. Само че, когато тя влезе в четвъртия месец, започна високосната 1936 г., а през нейния двайсет и шести ден Сталин реши да отиде на опера.

След като прочете статията в „Правда“, първата му реакция бе да телеграфира на Гликман. Помоли приятеля си да отиде в Е^нтралната поща на Ленинград и да се абонира за всички големи вестници. Гликман ги канеше в апартамента си всеки ден и четяха заедно по-важните статии. Той купи голям албум и на първата страница залепиха „Дандания вместо музика“. Гликман смяташе това за неуместен мазохизъм, но той каза: „Трябва да бъде там, трябва“. После добавяше всяка нова статия за себе си веднага след появата й. Преди никога не си бе правил труда да събира рецензии, но сега беше различно. Сега не просто обсъждаха музиката му, а самото му съществуване.

Той забеляза как критиците, които неизменно възхваляваха „Лейди Макбет от Мценска околия“ през последните две години, внезапно престанаха да намират в нея каквито и да било достойнства. Някои откровено си признаваха досегашните грешки, обяснявайки, че статията в „Правда“ им е отворила очите. Колко жестоко са били подведени от тази музика и нейния композитор! Най-после виждат каква заплаха представляват формализмът, космополитизмът и левичарството за истинската същност на руската музика! За-беляза също кои музиканти правят публични изявления срещу творчеството му и кои приятели и познати решават да се отдръпнат от него. С привидно спокойствие четеше писмата от обикновени граждани, пове-чето от които по някаква странна случайност знаеха личния му адрес. Мнозина от тях препоръчваха да му бъдат отрязани магарешките уши заедно с главата. И тогава фразата, от която нямаше спасение, взе да се мярка из вестниците, вмъкната в най-нормални изречения. Например: „Днес ще се проведе концерт от творби на народния враг Шостакович“. Тези думи никога не се използваха по случайност или без одобрение от най-високо ниво.

Защо, питаше се той, Властта точно сега насочи вниманието си към музиката и него самия? Властта винаги се интересуваше повече от словото, отколкото от нотите - писателите, а не композиторите бяха провъзгласени за инженери на човешките души. Писателите бяха бичувани на първа страница в „Правда“, композиторите едва на трета. Две страници разстояние. И все пак това не беше дреболия - то можеше да бъде въпрос на живот и смърт.

Инженери на човешките души: хладен израз, навяващ идеята за машини. И все пак... е какво друго да се занимава творецът, ако не е човешката душа? Освен ако не иска да бъде просто бездушна украса или блюдо-лизец на богатите и могъщите. Лично той винаги се бунтуваше срещу аристократизма в чувствата, политиката, художествените принципи. През онези оптимистични времена - всъщност само преди броени години, - когато се прекрояваше бъдещето на цялата страна, ако не и на самото човечество, изглеждаше, че най-сетне всички изкуства могат да се обединят в един величав съвместен проект. Музиката, литературата, театърът, киното, архитектурата, балетът и фотографията щяха да влязат в динамично партньорство, целящо не само да отразява, критикува или осмива обществото, а да го създава. Доброволно и без никакви политически указания творците щяха да помагат на своите събратя да се усъвършенстват и извисяват духовно.

Защо не? Това бе най-старата мечта на твореца.

Или, както сега му се струваше, най-старата фантазия на твореца. Защото политическите бюрократи много скоро успяха да поемат контрол над проекта, да го лишат от свобода, въображение, сложност и нюанси, без които изкуството ставаше безсмислено. „Инженери на човешките души.“ Имаше два основни проблема. Първият бе, че мнозина не искаха някакви инженери да им бъркат в душите - не, благодарим. Нямаха нищо против душите им да си останат каквито са били с идването на този свят; а когато се опитваха да ги напътстват, те се дърпаха. Елате на този безплатен концерт на открито, другарю. О, наистина мислим, че трябва да присъствате. Да, разбира се, че е доброволно, но може да бъде грешка, ако не се появите.