Вярно, не можеше да си представи, че е командир на крепост, нито дори на порутена османска порта в задрямало курортно градче край Черно море. Но важен бе принципът. Така трябваше да се обича - без страх, без прегради, без мисъл за утрешния ден. И без да се разкайваш по-късно.
Красиви думи. Красиви чувства. Но такова поведение бе немислимо за него. Можеше да си го представи у един млад лейтенант Тухачевски, ако някога е бил командир на гарнизон. Неговият собствен случай на луда страст... е, това бе съвсем друга история. Две-три години преди да се ожени за Нита, беше на турне в Одеса е Гаук - нелош диригент, но буржоа до мозъка на костите. По това време той все още се мъчеше да накара Таня да го ревнува. Навярно и Нита. След хубавата вечеря той се върна в бара на хотел „Лондон“ и се зазяпа по две момичета. Или може би те първи започнаха да го зяпат. Във всеки случай, дойдоха на масата му. Бяха много красиви и той веднага се прехласна по едната, която се казваше Розалия. Галеше бедрата й, докато разговаряха за изкуство и литература. Откара ги до квартирата им е файтон и приятелката гледаше настрани, докато той опипваше Розалия навсякъде. Не се и съмняваше, че е влюбен. На другия ден двете момичета щяха да пътуват е параход до Батуми и той отиде да ги изпрати. Но така и не стигнаха по-далече от кея, където приятелката на Розалия бе арестувана за проституция.
Това му дойде като гръм от ясно небе. И в същото време изпита ужасна любов към Розочка. Извърши какво ли не - блъскаше глава в стената, скубеше си косата, точно като герой от блудкав роман. Гаук най-строго го предупреди да се пази от двете жени, като каза, че са не само проститутки, а и ужасни кучки. Но това само засили вълнението му - много беше забавно. Толкова забавно, че едва не се ожени за Розочка. Само че, когато стигнаха до гражданското в Одеса, той откри, че си е забравил личните документи в хотела. А после - вече дори не си спомняше защо и как - всичко свърши и той избяга под проливен дъжд в три часа сутринта от един кораб, току-що акостирал в Сухуми. И за какво беше всичко това?
Но главното бе, че не съжаляваше за нищо. Нямаше прегради, нямаше мисли за утрешния ден. И как така едва не се ожени за проститутка? Заради обстоятелствата навярно и заради някакъв елемент на folie а dewcl. А също и заради вродения си дух на противоречие. „Мамо, това е жена ми Розалия. Сигурно не си изненадана. Не прочете ли дневника ми, където бях записал „Брак с проститутка“? Добре е жената да си има професия, не смяташ ли?“ Освен това не беше трудно да се получи развод, тъй че защо не? Изгаряше от любов към нея и няколко дни по-късно едва не се ожениха, а след още няколко дни избяга от нея в дъжда. Междувременно старият Гаук седеше в ресторанта на хотел „Лондон“ и се чудеше дали да си поръча един котлет или два. И кой може да каже кое ще е по-добре? Разбираш едва после, когато вече е твърде късно.
Той беше интровертен мъж, привличан от екстро-вертни жени. Дали това не беше част от бедата?
Запали нова цигара. Между изкуството и любовта, между потисниците и потиснатите винаги имаше цигари. Представи си как наследникът на Закревски, седнал зад бюрото си, му предлага пакет „Беломор“.
Той отказва и на свой ред предлага пакет „Казбек“.
Онзи също отказва и всеки слага върху бюрото своята марка - танцът е приключил. „Казбек“ се пушеше от хората на изкуството и самата картинка върху пакета намекваше за свобода - препускащ ездач на фона на връх Казбек. Казваха, че лично Сталин е одобрил рисунката.
Великият вожд обаче пушеше своя собствена мар-ка, „Херцеговина Флор“. Изработваха ги специално за него - е извънредно старание и тръпки на ужас, както не бе трудно да се предположи. Не че Сталин си позволяваше нещо толкова прозаично като да лайне една цигара „Херцеговина Флор“. Не, той предпочиташе да разкъса картонената тръбичка и да натъпче тютюна в лулата си. Запознатите казваха на неосведомените, че бюрото на Сталин било обсипано е хартиени късчета, парченца картон и тютюнева пепел. Той знаеше това -или по-скоро беше го чувал неведнъж, - защото нищо, свързано със Сталин, не можеше да се смята за твърде тривиално и безинтересно.
Никой друг не би запалил „Херцеговина Флор“ в присъствието на Сталин - освен ако не бъдеше почерпен лично от вожда, но дори тогава хората гледаха да изхитруват и да си запазят цигарата, вместо да я изпушат, за да я показват като свещена реликва. Онези, които привеждаха в изпълнение заповедите на Сталин, обикновено пушеха „Беломор“. Служителите на НКВД пушеха „Беломор“. Върху кутията беше отпечатана карта на Русия с червените очертания на Беломор-канал, чието име носеха цигарите. Това Велико съветско постижение от началото на трийсетте години беше изградено с каторжен труд. Около този факт се вихре-ше необичайно широка пропаганда. Твърдяха, че при изграждането на канала затворниците не само помагали за възхода на нацията, но и се „прераждали“. Е, при стълпотворение от сто хиляди работници не беше изключено някои да са станали по-добри; но се говореше, че една четвърт от тях са умрели, което означаваше, че не са успели да се преродят. Те бяха просто треските, които хвърчат настрани, когато се сече дърво. А служителите от НКВД палеха „Беломор“ и сред пушека виждаха нови мечти за поредния удар на брадвата. Няма съмнение, че той вече пушеше, когато Нита влезе в живота му. Нина Варзар, най-шлямата от трите сестри Варзар, току-що излязла от тенискорта сред ореол от бодрост, смях и пот Атлетична, самоуверена, харесвана, е толкова златна коса, че по някакъв странен начин дори очите й изглеждаха златни. Дипломиран физик и отличен фотограф със собствена фотолаборатория. Нита не си падаше по домакинските занимания, но пък и той не държеше на тия неща. В някой роман всичките му непрестанни тревоги, цялата смес от сила и слабост, склонността му към истерия - всичко това би се завъртяло в любовен вихър, водещ към блажения покой на брака. Но едно от многобройните разочарования на живота е там, че той никога не се развива като роман, било то от Мопасан или някой друг автор. Най-мнош като кратък сатиричен разказ от Гогол.
Читать дальше