Джулиан Барнс - Шумът на времето

Ала все пак той беше млад, уверен в таланта си и само допреди три дни много успешен. Макар да не бе политик нито по темперамент, нито по нагласа, имаше хора, към които да се обърне. И в Москва най-напред отиде при Платон Керженцев, председател на Комитета по култура. Още с влизането си му обясни плана за отговор, който бе разработил във влака. Щеше да напише защита на операта, аргументирано опровержение на критиката, и да предложи статията на „Правда“. Например... Но въпреки че беше възпитан и вежлив човек, Керженцев дори не го изслуша докрай. Не ставаше дума за отрицателна рецензия, написана от критик, чието мнение се променя според деня от седмицата или състоянието на храносмилането му. Това беше редакционна статия на „Правда“ - не някаква мимолетна преценка, която може да се оспори, а политическо изявление от най-високо ниво. Свещено писание, с други думи. Единственият възможен начин на действие за Дмитрий Дмитриевич беше да се покае публично, да се отрече от грешките си и да обясни, че се дължат на глупаво младежко изхвърляне. Освен това да обяви намерението си занапред да се потопи изцяло в народната музика на Съветския съюз, която ще му помогне да се пренасочи към всичко, което е автентично, популярно и мелодично. Според Керженцев това бе единственият начин евентуално да си възвърне висшата благосклонност.

Той не беше религиозен. Но беше кръстен и понякога, минавайки покрай отворена църква, палеше свещ за семейството си. И добре познаваше Библията. Така че беше наясно с идеята за греха, както и с нейните обществени механизми. Престъпление, чистосърдечна изповед, присъда на свещеника, покаяние, прошка. Макар че имаше случаи, когато грехът е толкова голям, че дори и свещеник не може да го опрости.

Да, той познаваше веруюто и протокола, все едно как се наричаше Църквата.

Вторият му разговор беше с маршал Тухачевски. Червения Наполеон беше в средата на четирийсетте -строг, красив мъж с високо чело. Той изслуша от край до край какво се е случило, умело анализира позицията на протежето си и направи стратегическо предложение, което бе просто, дръзко и великодушно. Той, маршал Тухачевски, ще напише лично писмо до другаря Сталин, за да се застъпи за него. Дмитрий Дмитриевич изпита огромно облекчение. Замаян и обнадежден, видя как маршалът седна зад бюрото и сложи пред себе си лист хартия. Но щом взе писалката и започна да пише, униформеният мъж ненадейно се промени. Струйки пот бликнаха от косата по високото му чело и от тила надолу към яката. Едната ръка се стрелкаше да ги забърше с кърпа, другата колебливо въртеше писалката. Подобна неувереност у един войник не действаше окуражаващо.

Някога в Анапа те също се обливаха в пот. В Кавказ беше горещо, а той открай време мразеше жегата. Взираха се в плажа на Долния залив, но той не изпитваше желание да се разхлади с плуване. Вървяха в сянката на гората над града и комарите ги хапеха. После едва не ги разкъса глутница кучета. Но всичко това нямаше значение. Разгледаха фара и докато Таня извиваше глава нагоре, той гледаше само прелестната гънка в основата на врата й. Отидоха до старата каменна порта, единствена останка от някогашната османска крепост, но той мислеше за прасците й, за начина, по който се движеха мускулите им, докато вървеше. През тези седмици в живота му нямаше нищо друго освен любов, музика и ухапвания от комари. Любовта в сърцето му, музиката в главата му, а ухапванията - по кожата. Дори и раят не бе свободен от насекоми. Но той не можеше да им се сърди. Те изкусно се впиваха в места, които не можеше да достигне сам; мехлемът беше направен от карамфилови цветове. Щом комарите бяха причина нейните пръсти да докосват кожата му и да го обгръщат в ухание на карамфил, как би могъл да има нещо против насекомите?

Бяха на деветнайсет и вярваха в свободната любов -страстни туристи не толкова из курортните забележи-телности, колкото из собствените си тела. Бяха отхвърлили закостенелите повели на Църквата, на обществото, на семейството и заживяха като мъж и жена, без да са мъж и жена. Тази мисъл ги възбуждаше почти колкото самият сексуален акт; или може би беше неразделна част от него.

После обаче идваше всичкото онова време, когато не бяха в леглото един до друг. Свободната любов може и да решаваше основния им проблем, но не премахваше всички останали. Обичаха се, естествено; но да са непрекъснато заедно - дори с неговите триста рубли и младежката му слава - не беше толкова просто. Когато композираше, той винаги знаеше точно какво да прави; вземаше верните решения за онова, което изискваше музиката - неговата музика. И когато диригенти или солисти любезно питаха дали това или онова не би могло да се подобри ето така , той винаги отговаряше: „Сигурен съм, че сте прав. Но да оставим това засега. Ще извършим тази промяна на следващия етап“. Те оставаха доволни и той също, тъй като нямаше никакво намерение да осъществи техните предложения. Защо-то неговите решения и неговият инстинкт бяха верни. Но извън музиката... там бе тъй различно. Той ставаше нервен, в ума му всичко се замъгляваше и понякога вземаше решение не защото знаеше какво иска, а просто за да отметне въпроса. Може би ранната му артистична зрялост означаваше, че е прескочил онези полезни години на нормален растеж. Но независимо от причината той се справяше зле с нещата от живота, които, разбира се, включваха и сърдечните неща. И тъй, в Анапа, наред с възторзите на любовта и опияне нието на секса той неусетно прекрачи в цял един нов свят, изпълнен с нежелани мълчания, недоразбрани намеци и лекомислени планове.