Георги Томов - Розариум

„Природно умен, но индивидуалист и бунтар“ — пишеше в педагогическата характеристика на Бранимир Бонев, копие от която Стария бе изискал от отдел „Донаборници“ на Софийското военно окръжие.

„Ученикът се адаптира добре към училищната среда и изисквания; умее самостоятелно да изпълнява поставените от учителя задачи; успешно усвоява учебния материал и има положителна мотивация за учене; но не посещава редовно учебните занятия; не е старателен в подготовката на домашните си задачи; не желае да участва пълноценно и концентрирано в учебния процес; не проявява отговорност към учебните си задължения.“

Как усвоява успешно, като не проявява отговорност? — не ставаше ясно. Относно социалните му умения и участието в организационния живот се казваше, че ученикът „не расте в здрава семейна среда, страни от съучениците си и не участва в извънкласни и извънучилищни дейности“ .

Най-сериозните обвинения идваха накрая: „Ученикът Бранимир Костов Бонев няма изграден правилен Марксистко-Ленински мироглед и не признава авторитета на административното, партийното и комсомолско ръководства“ .

Въпреки неласкавата характеристика Бранимир Бонев, както повечето момчета от Английската, беше разпределен да отбие военната си служба на турската граница, в едно от свързочните поделения, занимаващо се с подслушване. „Ние считаме донаборника за потенциално опасен, да не стане така, че ти да си виновен, ако духне през браздата“ — бе заявил Стария в личен разговор със заместник-шефа на окръжието. „Най-добре го прати в Строителни войски.“

Стария не бе допуснал никъде, никога и по никакъв повод да се появи името на Стоил Стоев. Проучи лично него и родителите му, но цялата информация съхраняваше в главата си. Обстановката изискваше да се мисли с перспектива и той считаше, че приятелят на Бранимир Бонев може да бъде полезен при определено развитие на ситуацията в страната. За определени хора индикации в тази насока не липсваха — перестройката в братския СССР бе предвестник на края на самоизчерпалите се режими в целия Източен блок. „Най-важното умение на този свят е да разгадаваш живота с поне два хода напред“ — казваше тъстът му.

Стария прибра документите в шкафа, подравни настолния календар по ръба на бюрото и влезе в банята. Насапуниса се, изплакна се с топла вода, пусна студена от дюзите на стенния панел и преброи бавно до сто.

В последните години преди Десети ноември за повечето хора от неговия кръг бе станало ясно накъде върви държавата. Незаконната обмяна на валута винаги се е случвала под крилото на службите, а през 1986-а бе минала на официално подчинение на Четвърто управление заедно с така наречения скрит транзит — държавната контрабанда на злато, битова техника, медикаменти и оръжие. През януари осемдесет и девета излезе Указ 56 за стопанската дейност и рамките на законното и незаконното се размиха. След събитията в края на същата година за кратко службите изпаднаха в ступор, но бързо се окопитиха. Е, трябваше да се примирят с факта, че някои от бандитите, с които се бяха надлъгвали години наред, се готвеха да управляват държавата.

Една година преди това, есента на осемдесет и осма, Стария беше уредил Бранко да бъде изтеглен от поделението на Строителни войски в провинцията и той изкара втората си година от казармата в София, занимавайки се активно с незаконна обмяна на валута. Стария ги държеше под око със Стоил и през четиригодишното им следване във ВИФ, когато двамата изградиха гъвкава структура с малки мобилни групи, работещи в курортите. Албена, Златни пясъци, Дружба, Слънчев бряг, Несебър — флагманите на соцтуризма за западняците. Изкупуваха значителни количества валута и я пласираха в столицата. Стефо Манекена и Иван Доктора — спасители, и Маро Слайса — тенис учител, бяха бригадирите им „на терен“. Стефо и Маро също учеха във ВИФ, а Иван Бояджиев се бореше с медицината. Ерупата явно нямаше намерение да работи легално и тъй като никой не знаеше чии хора са, се носеха различни слухове. Стария лично бе автор на този, че зад софиянците стои Нора Ананиева. Директната конфронтация с конкуренцията не можеше да се отлага дълго и в един момент им се наложи спешно да легализират дейността си. През 1992 година „БиС“ ООД, собственост на Бранимир Бонев и Стоил Стоев, получи лиценз за валутна търговия и се втурна да прави най-голямата верига от чейндж бюра по Черноморието. Това вече нямаше как да остане незабелязано от местните играчи и не след дълго неприятностите заваляха — внезапни и безпощадни като лятна градушка. Точно този момент чакаше Стария.