Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Защо в нашия собствен свят не се случва такава разплата? Как е възможно компании като „Голдман Сакс“ да се измъкват невредими от финансовите убийства и да стават по-богати от всякога, докато милиони обедняват, да се подиграват на хората и да ги наричат „мъпети“ зад гърба им? Не разбирам защо група Пъпчивци управляват света, а ние останалите си стоим и им позволяваме да го правят.

Билбо, подобно на Фродо, не е алчен и лаком. Той не е запленен от идеята на Гандалф да бъде разбойник. Билбо не ламти за злато и скъпоценности, вероятно през целия си живота никога не е мислил за тях. Това, което го привлича, е възможността да види нещо ново. Планини! Приключения! Той си държи карта на стената, на която с червено е маркирал всички свои любими пътеки. Тръгвайки с джуджетата, му се удава възможността да отиде отвъд очертанията на картата. Но в крайна сметка Билбо научава за ужасния ламтеж на джуджетата за скъпоценности и ролята му в тази драма замалко не го погубва.

Джуджетата по природа на са зли създания. Те предпочитат да обработват камъни и други неживи материи (противоположно на елфите, които обичат да работят с дърво и всякакви растения). За джуджетата е удоволствие да открият митрил 56 56 Митрилът е много рядък и безценен материал, използван от джуджетата. Торин открива сред съкровищата на Смог малка ризница от митрил и я подарява на Билбо. Тя била изработена преди милиони години от елфически майстори. Билбо не знаел колко е скъпа, докато Гандалф не му казал, че струва колкото половината Графство и „всичко в него“. или друг вид фантастичен материал, от който да изработят нещо, това ги радва повече, отколкото самата ценност на находката. Саурон изковава Седемте пръстена за джуджешките крале, но се оказва, че няма власт над тяхната воля и не може да ги подчини. Защото те си остават независими, неподатливи дори на магията, а това вбесява Мрачния владетел и след като разбира грешката си, той прави всичко възможно да си върне Седемте пръстена 57 57 В „Хобит“ Саурон се свързва с „Некроманта“, който живее в крепостта Дол Гулдур в гората Мраколес. .

Пръстените на Саурон имали способността да покваряват умовете на джуджетата, така че притежателите им се фиксират още повече върху добива на злато и скъпоценности нещо като усилвател на алчността им. Кралството Еребор (във вътрешността на Самотната планина) е създадено от праотец на Торин, който е под въздействието на подобен пръстен. Той придобил невероятно богатство, включително камъка Аркен, подобен на гигантски диамант с хипнотичен блясък. Накрая драконът Смог бил примамен към Самотната планина, избил джуджетата и се настанил във владенията им. Торин и баща му били сред малцината оцелели 58 58 Торин бил едва на 24 години, когато Смог ги прогонил от Самотната планина и на 195 години, когато отново се завърнал там. .

Когато Билбо за първи път среща Смог (наричан „Най-голямото от всички нещастия“), драконът дреме във вътрешността на Самотната планина вече 171 години откакто е изял последното вкусно джудже и е изгорил до основи съседния град Дейл. Като потресаващо мързелива котка, Смог сънува своите порочни сънища, излежавайки се върху възглавница от злато и скъпоценни камъни. Хората от Езерния град приемат джуджетата с отворени обятия, привлечени от идеята реките от злато отново да потекат между Самотната планина и техния дървен град, построен върху Дългото езеро 59 59 Драконовият огън не е достатъчно силен да разтопи Единствения пръстен, но четири от Седемте пръстена били унищожени от дракони. .

Билбо е ужасен от чудовището и има всички основания за това. Драконите могат да хипнотизират, да замразяват с поглед и да изпепеляват с дъха си, преди някой да каже: „Бард стрелецът!“ При вида на толкова много злато хобитът е замаян и заразен от „ламтежа на джуджетата“. Също така, той иска да докаже на джуджетата, че е опитен разбойник, а не страхливец (както често го нарича Торин).

От десетилетия хората са привлечени от идеята за чудовище, пазещо несметни съкровища. Митът за дракона, който пази богатството си, е на повече от хиляда години и стига до староанглийския епос „Беоулф“ 60 60 Стихотворението на Толкин „Съкровището“ (от „Приключенията на Том Бомбадил“, уж писана от Билбо) описва зала, пълна със съкровища, която обсебва всеки, докоснал се до тях. Златото не може да пее или да се усмихва като отдавна мъртвите елфи, които са го скрили там, така ни казват стиховете, следователно е безполезно. , от който Толкин заимства идеята за Смог. Той е голям символ на скъперничеството като дебел крал, излегнат върху златния си трон, докато поданиците му спят в сламата (или като големите компютърни компании, които си седят върху трилиони долари, докато работниците мизерстват в спартанските общежития към фабриките).