Те вярват в свободната воля, но притежават стабилни обществени споразумения и стари, стояли на времето традиции, които ги предпазват от конфликти. Хобитите имат сериозен морален кодекс, който включва дори отношението им към животните 47 47 Хобитите, за които говорим, не ловуват животни за удоволствие.
.
Толкин създава Графството като прототип на Англия преди норманското нашествие от 1066 г., когато местното англо-саксонско население е живяло под формата на демократична монархия. Както в Средната земя, хората там живеели в региони, наречени „графства“, има ли „сборове“ и „кметове“. Повечето от тях били фермери. До единайсети век Англия просперирала, две поколения живели в мир, докато Уилям Завоевателя не доплувал през Ламанша, убил в битка англо-саксонския крал, подчинил армията му и наложил френските закони и език на победените местни жители.
Като момче Толкин този дързък момък участвал в училищен дебат, където се изказал против френското нашествие и последиците от това, сякаш бил някакъв алтернативен историк. В неговото въображение норманите губят войната срещу англо-саксонците и те запазват селския си начин на живот. По късно Толкин ще създаде Графството сърцето на Средната земя 48 48 Толкин посещава училище „Кинг Едуард“ в Бърмингам, Англия, тамошната училищна песен прокламира: „без контета и ленивци“.
.
Опитайте се да си представите Графството през очите на Толкин или през тези на хобита. Мястото е богато на природни ресурси: дълбоки гори, а между тях площи с плодородни почви, подходящи за насаждения. Там няма безработни и храната е достатъчно за всеки, склонен да прекара деня си в тежка работа. Мястото е сигурно, хобитите могат да се разхождат по тъмно от източния до западния край, без да се страхуват. (Хобитите не се избиват един друг или поне не през Третата епоха в Средната земя.) Те нямат армия, нито полиция, само дванайсет „ширифи“ 49 49 Ширифът е вид полицай в Хобитово. Думата е взаимствана от староанглийски.
, патрулиращи пеша през Графството главно за да наглеждат добитъка. Хората от Графството изповядват доволната максима: „Ако имаш достатъчно, не се нуждаеш от повече“. Бизнесът е семеен и се върти главно от занаятчиите, тези малки компании се наследяват от поколение на поколение и никой не вижда смисъл да ги разширява. Хората се съсредоточават върху отглеждането на храна (и изяждането ѝ), собственоръчно изработват вещите си и си живеят живота. Имат да си пушат пушилист и не се интересуват от никакви машинарии по-сложни от тъкачния стан и воденицата.
Там цари пълно спокойствие. Ритъмът им на живот е необезпокояван от стотици години. Хобитите не се интересуват от случващото се извън Графството. Много рядко рискуват да отидат по далеч от града на Големите хора Брее на изток или до границата на запад. От там хобитите могат да прекарат поглед през живописните хълмове и да стигнат до морето. Ако месечината е изгряла, могат да зърнат елфическата кула на върха на Стражевите хълмове и да си припомнят старите времена, загадките от миналото, проблясващи в далечината.
Когато Фродо и приятелите му се завръщат в Графството след Войната на Пръстена, те са съкрушени от разрухата, която заварват. Кръчмите са затворени или превърнати на фабрики, дори „Зеленият дракон“ е опустял, а прозорците му са изпочупени. Къщите са изоставени или сринати със земята. Дърветата разсипнически отсечени. Грозни комини изпускат черен дим в небето. Хобитово се е превърнало в Детройт на Средната земя. За Сам това е по-ужасно от Мордор. Фродо му казва, че това е Мордор злонамереният Саурон е стигнал и до техния дом.
Саруман е изгубил крепостта си в Исенгард и своята армия от орки и сега властва над Графството заедно с банда негодници, които го наричат „Шарки“. Магьосникът е наложил волята си чрез серия официални заповеди. Така наречените „Правила на Шарки“. Ние имаме само бегла представа за тях, но според реакцията на завърналите се у дома хобити разбираме, че са безчетни и произволни злостен опит на зъл ум да наложи бюрократичен натиск върху автономни и свободомислещи хора 50 50 Орките са създадени в дълбока древност от полубога Моргот, за да му служат в борбата му срещу елфите. Шарки е оркска дума и означава „старец“.
.
Според собственото си описание Толкин е анархист. Разбира се, той не е типичен революционер. Казал го е с ирония. Имал е предвид, че не иска „мъже с бакенбарди и бомби“ да управляват света, да налагат едносмислен начин на живот и приличие. В историите му може да забележите колко ненавижда деспотичните лидери. Сребролюбивият господар на Езерния град, архетип на задръстения бюрократ, е образцов негодник в „Хобит“. Той злоупотребява с фонда, събран да подпомогне гладуващите бездомници, избягали от изгорелия си град, и по този начин обрича сънародниците си на смърт. Денетор, трагичният персонаж от „Завръщането на краля“, е жадният за власт наместник на Гондор. Той така се е окопал, че вижда само как му се изплъзва властта, затова в ситуация на страхотна криза изоставя задълженията си, самозапалва се, „подобно на езическите владетели от миналото“. Дори тази помпозна смърт на наместника е вид стремеж 51 51 Бащата на Фарамир, Денетор, се самозапалва с палантира, или „виждащия камък“, в ръцете си. Казват, че ако някой след това погледнел в този палантир, виждал горящите ръце на Денетор.
.
Читать дальше