Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

В дните след „Прочистването на Графството“ Сам се оплаква, че едва неговите пра-правнуци ще видят красотата на Графството, такова, каквото е било преди разрушенията на Саруман. Въпреки това той си запретва ръкавите и се залавя за работа, вероятно повтаряйки си наум думите на Старика Майтапер: „Работата, която не вършиш, отнема най-много време“.

В цялата история хобитите, и всички като тях, реагират на бедствената ситуация с твърдост и решителност… По същия начин реагират и хората, сполетени от някое ужасно природно бедствие. Работливите граждани на Графството се впускат в множество задачи, отървават се от грозните комини и фабрики, изчистват местността, пресаждат и ремонтират.

Хобитите са принудени да разберат, че не могат повече да се ограждат от света, но сега поне знаят как да се държат с останалите от Средната земя. Те са станали малко по-мъдри, но без да опетнят онова, което ги прави хобити постоянната добрина, присъща на хората от Графството.

Сам е избран за кмет на Графството, на чиято политическа позиция се задържа през следващия половин век. На преклонната възраст от деветдесет и шест години той се оттегля. Можем да си представим колко прекрасен кмет е бил Сам. Без съмнение по негово време са посадени повече дървета, отколкото през цялата история на Графството. Фойерверки са гърмели на всички публични празници и фестивали. Подаръците за рождения му ден несъмнено са били избрани с предназначение и с умисъл. А аз съм напълно сигурен, че единствената наредба, която е въвел през дългото си управление, е била: „Без нови правила“.

Мъдростта на Графството гласи: Неразбираемите правила, прокарани от порочни хора, трябва да се премахват и да се заменят с повелите на здравия разум.

Билбо се изправя срещу побеснели гоблини, диаболични дракони, чудовищни говорещи паяци и фъфлещ психопат. Но сред всички тези същества в Средната земя той най-много се бои от двама хобити неговите гадни братовчеди Влачи-Торбинсови.

Има нещо в неговата братовчедка Лобелия и мъжа ѝ Ото, което просто плаши до смърт горкия Билбо. Защото те му желаят смъртта, разбира се. Лобелия е пряка наследничка на Билбо и ламти за Торбодън и възхитителното му удобство.

Влачи-Торбинсови са онези, които обявяват Билбо за „по подразбиране мъртъв“, докато той е на пътешествие с джуджетата. Билбо се прибира тъкмо навреме, за да предотврати разпродажбата на имуществото си, но така и не успява да си върне всички окрадени от Лобелия сребърни прибори от кухнята. Всеки път, когато Вл.Т., както ги нарича Билбо, дойдат да душат около дома му като духове от Могилните ридове 54 54 Могилните ридове са древни гробници на изток от Старата гора, обитавани са от враждебни духове, които пазят съкровищата и костите на умрелите. , той е принуден да използва Пръстена, за да изчезне и избяга от тях. Може ли да го виним? Има ли нещо по-отвратително от роднини, чакащи с нетърпение, подобно на паяка Корубана, някой да умре, за да наследят всичките му джунджурии? Вл.Т. са напълно съкрушени, когато Билбо избира Фродо за свой наследник. Но когато Фродо решава да им продаде Торбодън и да се премести извън Графството, те са повече от доволни.

Фродо, като компенсация за цялото досадно поведение на Лобелия през годините, преди да се премести, изпива всичкото вино в избата. И после за майтап оставя мръсни чинии в умивалника. Фродо, както личи, е най-неалчният хобит, който някога е живял. Единственото, което иска, е да бъде до любимия си чичо, а Вл. Т. са просто обида за семейната любов.

След като Фродо напуска Хобитово, за да занесе Пръстена в Ломидол, Лобелия и синът ѝ започват да изнасят пушилист за Саруман Белия, а в замяна получават пари в брой. Лото изкупува повечето земи около четирите околии и изпраща голяма част от храната на Графството (дори и в зимния недоимък) в укрепения Исенград на Саруман 55 55 Мери и Пипин имат късмет и откриват част от тези провизии в разрушените складове на Исенгард. С голяма радост посрещат находката на пушилист. . Лото прилича на порочна корпорация с нулев морал. Той е „Голдман Сакс“ на Графството. Много скоро там се появяват злокобни човеци. Банда главорези изпълняват заръките на Лото, затварят всеки, който изрази несъгласие с Пъпчивеца, и въртят Графството на пръста си. Знаем какво се случва след завръщането на Фродо, Сам, Мери и Пипин след Войната на Пръстена те прочистват Графството така, както подобава на гневни хобити.