Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Тук е наистина ценната поука на „Хобит“. През целия си живот Торин е под въздействието на своето желание да си върне взетото от дракона кралство и богатство. Всичките му дни са погълнати от копнежа му за власт, за злато и да държи в ръцете си камъка Аркен. Накрая обаче разбира, че стремежът му към златото на Смог е безсмислица. Той казва на Билбо, че единственото смислено нещо е тяхното приятелство, което е много по-ценно от всяко съкровище, изкопано от земята.

Разбира се, Билбо не е способен да таи злоба у себе си. Както казва Толкин, той е „мила душица“, затова стои до леглото на умиращия Торин в ъгъла на неговата шатра и лее сълзи. В крайна сметка през много неща е минал. Хобитът е очаквал, че най-трудно ще е да се справят с дракона, но се оказва, че много по-мъчно е да се разберат отношенията между джуджетата, елфите и хората.

Билбо се прибира в Торбодън с достатъчно злато да си живее живота, че и още един. Той го пилее с удоволствие, не го трупа като Смог. Билбо организира страхотни веселби. Избата и долапите му са добре заредени. Продължава да пише стихове и вероятно похарчва доста за библиотеката си. Купува си хубави дрехи и поддържа Торбодън в отлично състояние. Осиновява племенника си сирак и му осигурява добро образование и щастлив и удобен живот 63 63 След Войната на Пръстена Билбо дава последната си торба с жълтици, останала му от „съкровището на Смог“, на Сам, в случай че реши някой ден да се ожени. .

От друга страна, Фродо не се радва на щастливия и безгрижен живот както чичо си Билбо. Войната на Пръстена го наранява и в много отношения го променя, изненадващото е, че същото се е случило и с неговата роднина Лобелия. След като се справят със Саруман и го изгонват от Графството, хобитите разбират, че от известно време Лобелия е хвърлена в затвора. Тя е над стогодишна и изнемощяла от глад. За първи път в живота си Фродо съжалява леля си. Сърцето ѝ е разбито, когато разбира, че нещастният ѝ син Пъпчивеца е убит от Змийски език, и тя решава завинаги да напусне Торбодън и Хобитово.

Безспорно, нещастието на Лобелия я прави по-съпричастен хобит. Научила се е да изпитва състрадание към останалите хобити и вече не е толкова алчна. Тя дава на Фродо всичките бързи пари, натрупани от сина ѝ, за да основе един вид фондация — НПО в Графството, ако щете, което да построи къщи за пострадалите от разрушителното нашествие на Саруман. Това е „хобитат“ на човечността.

Двайсет и първи век започва с култ към материализма. В днешно време сякаш се гледа с уважение единствено на изключително богатите. Вече не е достатъчно да си милионер. Трябва да си поне милиардер. Хората биха направили всичко, за да се доберат до драконовото съкровище. Гордън Геко (изигран от Майкъл Дъглас) във филма „Уолстрийт“ казва, че „алчността е благо“, а двайсет и пет години по-късно през 2012 ФБР използва тези думи в кампанията си против ширещата се финансова спекула.

Алчността, да си го кажем правичката, е шибано нещо. И наистина парите не могат да ти купят любов.

С жена ми се оженихме преди двайсет и пет години, още бяхме в колежа. Нямахме достатъчно пари да си купим нови обувки, камо ли да си платим сватбата. Затова си направихме церемония на бос крак в задния двор на родителите ми. Нашите щедри приятели и роднини донесоха храната и напитките, и всички заедно танцувахме върху тревата. Кой се нуждае от нови обувки, когато има истинска любов и приятелство?

Хобитите, които много рядко носят обувки, биха разбрали какво точно имам предвид 64 64 В статия за Форбс („Колко струва един дракон, още веднъж“ от април 2012), редакторът Майкъл Ноер изчислява колко струва в наши дни, в долари, съкровището на Смог. Той смята, че стойността му възлиза на 62 милиарда долара, включително 3,9 милиарда за „диаманти, част от тялото на дракона“. .

Мъдростта на Графството ни казва: Алчността е за омагьосани джуджета, алчни дракони и сребролюбиви Влачи-Торбинсови.

Когато Стария Върбалан, отмъстителното дърво, живеещо в Старата гора отвъд границите на Графството, хваща в капана на възлестите си корени Мери и Пипин, пред нас се разкрива един много важен аспект от живота в Средната земя хобитите (както и останалите съзнателни същества в света на Толкин) са в уникална връзка с природата, връзка, която може да доведе до различни обрати.