Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

В края на „Двете кули“ Фродо и Сам са на път да влязат в земите на Мордор, тогава преминават през мястото, наречено Кръстопътя най-източната точка на Гондор. Там се извисяват древни изсъхнали дървета (страдащи от злата магия на Саурон). Върховете им са изсъхнали и превити, но Фродо забелязва, че в тях все още тлее някакъв живот, който отстоява на злината на Мордор.

Това са последните дървета, които виждат по пътя си към Съдбовния връх. В Мордор дървета няма, само драки и храсталаци същите инвазивни растения се ширят и по нашите земи след сеч. След унищожението на Пръстена Сам и Фродо изпадат в безсъзнание край начупените склонове на Съдбовния връх. Спасяват ги орлите, които ги отвеждат далеч отвъд пустите земи 73 73 Орлите отнася Фродо и Сам в Итилиен – източната провинция на Гондор. След като Арагорн става крал, той отстъпва този регион на Фарамир и жена му Еовин. . Първото, което вижда Сам, след като се събужда, е красивата корона на дърво, огряно от дневната светлина. Той се чувства прекрасно и казва: „Слънчеви лъчи по листата!“

Сам се е върнал в света на живите. Върнал се е в света на дърветата.

Мъдростта на Графството ни казва: Чуйте съвета на ентите и никога не действайте необмислено, но като тях бъдете бързи, когато защитавате онова, в което вярвате.

В Пролога към „Властелинът на пръстените“ Толкин пише, че хобитите не са войнствен народ. Обитателите на Графството в цялата си история са участвали съвсем рядко в битки (и това било много отдавна), но никога не им се е случвало да водят войни помежду си. Всички налични оръжия в Графството са или украшения за камините им, или събират прах в музея на Графството 74 74 Музеят в Графството, или Домът на матомите, се намира в град Голям Дълбалник, близо до Хобитово. Билбо позволил да изложат там митрилната му ризница за няколко години. .

Как успява Графството, в тази миролюбива атмосфера, да излъчи едни от най-сърцатите воини, взели участие във Войната за Пръстена? Може би защото хобитите воюват не за слава и не от кръвожадност, а заради любимите си другари.

„Има зрънце кураж пише Толкин, скрита (вярно, надълбоко) в сърцето на най-дебелия и боязлив хобит, което чака една последна и съдбоносна заплаха, за да покълне.“

Смятам, че всеки носи такова „зрънце“ в себе си, което просто чака подходящите условия, за да се съживи. Ние се оприличаваме на Билбо, защото той реагира на ужасяващите събития по същия начин, по който бихме реагирали и ние: с откровен страх! В началото на „Хобит“ не бихме нарекли Билбо смел. Фактически той е страхлив дори и по стандартите на хобитите, разтреперва се, и то винаги в най-неподходящи моменти, а това изпълва с недоволство храбрите и закалени в битки джуджета.

Подобно на по-старите ергени, Билбо е безкрайно рутиниран в грижата за себе си: в ядене, пиене, пушене на лула и пр. Той е забележително мързелив (поне за забързаните магьоснически стандарти), обсебен от приготвянето и наслаждаването на всяко от многото си хранения през деня. Главните му занимания са да поддържа чисти и вчесани гъстите къдрави косми по краката си, а портата на Торбодън лъсната, че да грее на слънцето.

В живота ни всеки от нас познава по някой такъв човек. Ерген без особени отговорности, обладан от ежедневните си домакински занимания. Вещите им се превръщат в техни въображаеми деца, а те са толкова неподготвени и притеснени, когато някой нахлуе в личната им територия така, както бандата джуджета на Торин се натриса в дупката на Билбо, че това предизвиква хаос в ежедневието им (няма да споменавам опитите на Билбо да изчисти, съпроводени с толкова много „Моля“, „Благодаря“ и пр.) 75 75 След приключението на Билбо с джуджетата той ги кани да го посетят по всяко време, но да имат предвид, че чаят се сервира в четири часа. .

Та защо Гандалф избира Билбо да се присъедини към приключенията на джуджетата? Дали случайно вълшебникът преминава покрай Торбодън и ей така му хрумва да остави знак „Г“ като „Гандалф“ на кръглата врата на Билбо? Вероятно вълшебникът следи развитието на Билбо, и въобще на хобитите, през целия им живот. Има нещо в хобитите, което се харесва на Гандалф. Вероятно заради онова тяхно „зрънце“ кураж.

В първата част на пътуването им до Самотната планина Билбо е ужасна компания. Той постоянно хленчи заради трудностите по пътя. „Стомахът ми стърже като празна торба“, оплаква се той на Торин. И не само това! В името на дървената тояга на Бикогласния той си мисли как вкъщи е сезон за пикник и как щял да бере къпини! (Къпиненият Билбо Бегинс не е точно разбойникът, готов да се вмъкне при дракона убиец, добре че са козинявите му крака) 76 76 Билбо е горд родственик на Бикогласния Тук, който измислил играта на голф, като отсякъл оркска глава с дървена тояга и я запратил в една дупка. .