Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Една от характеристиките на смелите хора е в екстремни ситуации да не се паникьосват. На няколко пъти Арагорн, Гандалф и хобитите демонстрират тази характеристика. Аз попадам в категорията „страхливци“, но няколкото пъти, в които съм се сблъсквал с истинска опасност, нещо в съзнанието ми прищраква, овладявам се и успявам да се измъкна от неприятностите.

Веднъж отидох на водолазно приключение и докато следвах нашия водач през една вита пещера, внезапно, единствената ми светлина угасна. Видимостта намаляваше, докато съвсем изчезна. Последното нещо, което видях, бяха отдалечаващите се крайници на приятелите ми, които 80 не подозираха за състоянието ми. Опитах се да продължа напред, но някак си се оказах заклещен, подобно на корковата тапа в бутилката.

Бях сам в най-непрогледния мрак, който бях виждал, петдесет крачки под водата със заклещена в скалите бутилка кислород и оставащи ми няколко минути въздух. Нямах достатъчно място да размърдам ръцете си и да се завъртя. Единствената ми мисъл беше за жена ми и колко много искам да я видя отново.

Сетих се за разговора ни, преди да отида на това пътешествие, бях ѝ казал, че не искам деца на този етап от живота си, защото ще се лиша от скъпоценната си свобода. Тя се разплака, отвърна, че не може да повярва какъв съм егоист. Тогава се зачудих как съм го мислил тогава. Какъв идиот съм бил. Естествено, че исках деца от нея! Не исках да умра сам в някаква тъмна дупка под водата. Това ли беше краят на историята ми? Ако е така, би било жалко.

Доста странно, но не бях се паникьосал. Това щеше да изконсумира целия ми въздух и да ме убие. Напротив, аз дишах спокойно, докато опитвах да се освободя. В крайна сметка (след няколко от най-дългите минути в живота ми) измъкнах се и се залутах на сляпо, докато в един момент не видях синьо петно в далечината, бележещо края на пещерата. Щях да доживея да видя какво е истински кураж: моята амазонка воин ми роди две деца.

Подложих се на това опасно гмуркане заради тръпката ми за приключения. Но когато някой изпълнява заповед с ясната представа, че ще загине, в това има една особена доблест. Фродо отпътува към Мордор с мисълта, че никога няма да се върне отново в Графството. Той е като войник от първите смъртоносни редици. Сам е също толкова смел. На петдесет мили от Съдбовния връх той осъзнава, че никога не ще успеят да се върнат обратно в Графството. След като надеждата му за оцеляване окончателно го напуска, той става още по-корав. Чувства, че все едно „се е преродил в същество от камък и желязо“ и нищо в Мордор не може да го уплаши. Има пътища назад, но Фродо и Сам никога не поемат по тях. Единствената възможност за тях е да продължат напред към целта си.

В един момент, изкачвайки стъпалата на Кирит Унгол, те спират да си починат. Сам е в типичното си оптимистично настроение и се чуди в какво приключение отново ще се набъркат. Как ще свърши историята им? Дали някой ще разбере и ще му пука ли какво се е случило с тях? Най-добрите истории за Сам са тези с щастлив край, но понякога те не са и най-интересните. Според мен това е една от най-добрите сцени във „Властелинът на пръстените“ отразяването на история в историята.

Фродо казва на Сам, че със сигурност един от главните герои в историята ще бъде „Смелият Сам“. И той остава смел до края, докато катастрофата не се оказва евкатастрофа 81 81 „Евкатастрофата“ е термин, измислен от Толкин, идва от две гръцки думи и означава „добро бедствие“. и кулата на Саурон е разрушена.

Когато някой усеща трудности или преживява ужасен момент от живота си, независимо дали е в бизнес средите, или наистина се бори за оцеляване на бойното поле, човешко е да си помисли дали на някого му пука за него, дали някой разбира страданието му. Истински смелите винаги продължават напред подобно на Сам, и Фродо е с ясното съзнание, че може никой да не научи историята им и през какво са минали. Истинската награда е да посрещнеш трудностите и да израснеш като човек.

Мъдростта на Графството ни казва: Във всеки от нас има зрънце кураж, което чака подходящия момент да покълне.

Полуръстовете силно се интересуват от градинарство, но не само за да си набавят пушилист. Следователно, както може да си представите, една от най-престижните професии в Графството е тази на градинаря 82 82 В книгата „Тютюнът от Графството“ на Мериадок Брендифук пише, че най-добрите сортове тютюн са „Дълголист“, „Стария Тоби“ и „Юнски звезди“. .