Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Тук в плевене и поливане градинарят прекарва почти целия си ден. Следобед пуска пилетата си в градината, за да изядат вредните насекоми и да наторят. Любопитна врана леко си поклаща главата и приятелски грачи, докато двойка червеношийки ровичкат из земята, но винаги държат под око мързеливата котка, която се препича на слънце и ближе опашката си.

По-късно през деня, градинарят сяда с гръб към горещата тухлена стена, хапва си филии топъл хляб, наслаждава се на бирата и лулата си. Заглежда се в небето и се усмихва, защото се сеща за прочутите цветни кръгчета, които прави Гандалф, когато пуши.

Нали звучи очарователно?

Първия път, когато помагах да се направи градина, бях на двайсет и нещо. С жена ми току-що се бяхме оженили и наехме стара къща точно зад един паркинг. Задният ни двор беше с големината на малка спалня, целият обрасъл в трева. Взехме позволение от хазяйката ни (миниатюрна жена хобитов тип, наричахме я „госпожа Подсмрък“, защото през цялото време подсмърчаше) да превърнем това неизползваемо пространство в градина.

Всичко, което посадихме в тази малка градина, все едно беше поръсено с вълшебния прах на Галадриел. Имахме огромни брендивински домати (засадени в чест на река Брендивин, разбира се) и дебели сладки тиквички. Имахме вкусни марули и достатъчно босилек, за да си направим дузина вечери с песто. Всичко беше толкова лесно. Просто изплевихме, разровихме почвата, обогатихме я с компост от местния разсадник, засяхме семената и поляхме. Идея си нямахме какво правим. Но бяхме на път да създадем нашата първа селска градинка малко късче от Графството 87 87 На сайтовете uprisingorganics.com и territorialseed.com можете да си поръчате автентични сортове семена, не генномодифицирани, като например домати „Брендивин“. .

През Втората световна война британците, канадците и американците са насърчени да си направят малки овощни градинки, за да си подпомогнат домакинствата, това става по инициатива на практичния президент Рузвелт, който си направил такава в Белия дом. Хората разкопали градините си и си засадили зеленчуци. През войната почти петдесет процента от производството на зеленчуци в страната идвало от тези градинки 88 88 Една година след като Първата дама госпожа Мишел Обама направи през 2008 г. зеленчукова градина в Белия дом, броят на домашните зеленчукови градини в САЩ се увеличи с двайсет процента. .

През Втората световна война Толкин прекарвал доста от времето си в градината, отглеждал и пилета, въпреки че изпитвал затруднения да намери дърва и пирони, за да им построи кокошарник. В момента е модерно да се гледат пилета в града (понякога и патици), а другаде в градски или полуградски условия се учат как да отглеждат пчели, за да добиват мед и пчелен восък.

След рухването на Съветския съюз през 90-те Куба остава без внос на дизелово гориво и големите ферми остават без поддръжка. Населението на Хавана две трети от населението на Куба изведнъж се оказва в голяма нужда от храна и много бързо се ориентира към градското земеделие. Триста хиляди вътрешни дворове, градинки и поляни за отрицателно време са превърнати в овощни градини. По-малко от десет години след това Куба използва наполовина по-малко дизел за същия брой население, а земеделието ѝ е без пестициди и изкуствени торове. В земеделската работа са върнати воловете, които осигуряват безплатна тор.

Нека имаме предвид, че хобитите се грижат собственоръчно за градините си или с помощта на копитни животни. Най-използваните машини в техния край са описани от Толкин в началото на „Хобит“: водениците и ковачниците.

Опитайте се да си направите малка градинка и вижте колко доволни ще се почувствате, когато видите току-що прекопаната земя, чакаща да я засадите. Тогава ще разберете защо Сам продължава да мечтае за градината си в безплодния сух Мордор. (Инструкции за това, как може да си направите собствена хобитска градина, ще намерите в края на тази книга.)

След като Графството е освободено от Саруман, Сам се захваща да оправи нещата. За него това означава да накара насажденията да поникнат. Старика често обича да казва на Сам: „Където има живот, има и надежда“. Умният хобит Сам използва магическия прах, подарък от Галадриел, и го посипва из цялото Графство. Той посажда малорн на мястото на унищоженото празнично дърво и търпеливо чака до пролетта. Фиданката, която пониква, е толкова здрава и расте толкова бързо, че почти веднага изскача от земята с яко сребърно стъбло. Там ще има ново празнично дърво. Място, на което да се радват на живота. Жителите на Графството са толкова свързани със земята, че няма нищо по-важно от съживяването на природата.