Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Когато Фродо, Сам и Пипин напускат Хобитово и поемат към Фуков край, те подхващат старата „песен за път“, която е толкова стара, колкото са и хълмовете. Билбо е написал думите за тази мелодия, а Фродо я пее на приятелите си. Песента разказва за удоволствието от това да отидеш на пътешествие из природата, да се наслаждаваш и откриваш красотата ѝ и да ходиш на места, на които никога не си бил преди това.

Хобитите не са единствените, които обичат да скитат из Средната земя. Хората от Брее наричат Арагорн „Бързоход“ заради навика му да ходи пеш на дълги пътешествия. Скиталецът е отличен ездач, но предпочита да ходи пеш, защото така забелязва неща, които никога не би видял, яздейки. Това го имам предвид всеки път, когато се разхождам с жена си. Когато съм в града, гледам колкото се може да се придвижвам пеш. В големи градове като Ню Йорк, Лондон, Париж и Бомбай се натъквах на невероятно изненадващи неща, които нямаше да видя, ако бях на задната седалка на такси или в подземното метро.

Ходенето не е просто освежаващо упражнение, то е полезно за вашето здраве. Също така действа възстановително на психиката. Когато осемте другари (без един сражаващ се с балрога вълшебник) пристигат в Лотлориен след ужасните преживявания в Мория, едно от нещата, които правят, за да се възстановят, е да се разходят из сребърната гора и с блаженство да разглеждат сребърните листа на дърветата. Преди години, като младеж, Арагорн крачел замислен из същата тази гора и срещнал прелестната Арвен Вечерницата, която също била излязла да се поразтъпче. Точно тук той се влюбил в жената, за която в крайна сметка щял да се венчае. Човек никога не знае какво ще му се случи по време на разходка в гората!

Том Бомбадил е друг известен любител на ходенето от Средната земя. В „Приключенията на Том Бомбадил“ той е описан как се шляе по цели дни из ливадите, играе си с пчелите и обут във високите си жълти кожени ботуши, се „надбягва със сенките“.

След като Том Бомбадил спасява хобитите от Стария Върбалан, той хуква обратно по гористата пътека толкова бързо, че дори полуръстовете не могат да го стигнат. Когато на сутринта се събуждат в къщата на този странен тип, старият Том току-що се е върнал от разходка из местните хълмове, като някакъв страхотен маратонец, който не пропуска сутрешния си джогинг.

Гандалф също си пада по ходенето. Сред елфите той е известен като Сивия странник прочут и неуморен скитник. Почти през цялото време Гандалф е на път, стиснал в ръка тоягата си. Фактически в онази странна сутрин вълшебникът е на разходка, почуква по вратата на господаря на Торбодън и забърква Билбо в приключение.

Години по-късно, когато Фродо наблюдава заминаващия от Торбодън Гандалф, той си дава сметка, че вълшебникът е стар човек, но за такъв се движи доста пъргаво. Откакто живее в Средната земя, Гандалф не спира да се поддържа във форма и да упражнява краката си. Само от време на време, когато отчаяно бърза, яхва своя Сенкогрив 94 94 Сенкогрив е най-добрият кон на Рохан, той не позволявал на никой друг, освен на Гандалф да го язди. Той е най-бързият, здрав и своенравен кон в Средната земя. . Няколко години живях в малък град в планините Сискию в Южен Орегон, в една къщичка на склона на хълма. Градът се казва Ашланд 95 95 Може да посетите Ашланд, Орегон за наградите „Тони“ и Шекспировия фестивал. За повече информация вижте на ashlandchamber.com. , но моите приятели, с бели магьоснически бради, дърводелци, за които работих, винаги свързваха градчето с Хобитово, защото им напомняше за Графството. Сред всички градчета в Щатите Ашланд е най-отдалечен от какъвто и да било метрополис, така че изглеждаше защитен и изолиран от външния свят. Неговите жители обичат да се грижат за градините си, да се разхождат по хълмовете и да ядат в някой от стотината ресторанти в този туристически град (мечтата на хобита).

В Ашланд често ми се случваше цяла седмица да не се кача на колата си. Никога през живота си не съм ходил толкова. Почти всеки ден с жена ми и родителите ми се разкарвахме из хълмовете, излизахме от задната врата и продължавахме по старата крива пътека нагоре през града до хълмовете, извървявахме цели мили. Чувствахме се невероятно здрави и щастливи. В едно скорошно международно проучване за сините зони по света (местенца, където се срещат десетократно повече столетници, отколкото е средното за Щатите ниво, ходенето е ключът към дълголетието. Ходенето укрепва костите и помага да се намали теглото. Избистря и съзнанието.