Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

В „Задругата на пръстена“, когато Билбо напуска Торбодън, на път за Ломидол той запява „Започва път от моя праг“ песенчица, която композира, след като се връща от приключението си с джуджетата. Той крачи, „увлечен в неговия бяг“, с песен на уста, освободен от товара на Пръстена, към новото си приключение. Освен ако не искаме да се чувстваме като Шишко Болгер (най-пълния гражданин на Хобитово), трябва да слезем от колите и да ходим като онези знаменити Гордокраки от Графството 96 96 Гордокраките са хобитова фамилия, които приемат на шега погрешния изговор на името им като Гордокраци. .

Мъдростта на Графството ни казва: Няма значение къде живееш, дали е в голям, малък град или село, нека твоите крачки по безкрайния път те водят към по-добър живот, спокойствие на духа и приключения.

Когато Гандалф казва на Сам, че той ще съпровожда Фродо до Ломидол, младият градинар е толкова развълнуван, че се просълзява. Той е като малко дете, на което току-що са казали, че ще го заведат в Дисниленд. Най-накрая ще види истински елфи!

През целия си живот Сам слуша за елфите. Той израства под хълма в Хобитово, фактически е непосредствен съсед на прочутия Билбо Бегинс, хобита, който е посетил легендарния Ломидол и се срещнал със загадъчния владетел на това място Елронд Полуелф, син на легендарния мореплавател Еарендил. Сам е слушал от благия Билбо много елфически истории и песни.

За Сам елфите означават вълшебство, ето защо е толкова развълнуван.

Първия път, когато Сам вижда един от елдарите, е когато Дух на Пръстена преследва хобитите из Графството и по щастлива случайност те попадат на елфа Гилдор на горската пътека. Първоначално хобитите чуват как елфическият благородник и неговата дружина пеят песента за Кралицата на звездите. Впоследствие те виждат загадъчните елдари, чиито тела сияят сякаш със собствена светлина. Гилдор и приятелите му вземат хобитите под своето крило и ги настаняват в елфическия си бивак. Те гощават изплашените и гладни хобити с вкусна храна и им гарантират сигурност под своя дървесен заслон.

Това е запазената марка на елфите изключително са вежливи към всеки, дошъл при тях с молба за помощ. Една от техните любезности гласи: „Звезда огрява часа на нашата среща 97 97 Фразата на елфически език е „Елен сила лумен оментиелво“. “. Фродо знае тази реплика и я използва, което приятно изненадва Гилдор. Този поздрав означава много повече от формално ръкостискане. Това, което предполага подобен елфически поздрав, е: „Надявам се да станем приятели и приятелството ни да продължи вечно“.

Фродо знае няколко думи на елфически от Билбо, който сериозно изучава езика им, след като се прибира от приключението с джуджетата. За какво му е било на Билбо да учи Фродо на език, който никога няма да използва? Хобитите рядко напускат Хобитово, а елфите много рядко минават през Графството или пък общуват с полуръстовете. Вероятно Билбо просто обича елфите и тяхното знание, в което иска да посвети и Фродо. За Билбо историите за елфи са от голяма важност. Приказките за тях стимулират въображението му.

В днешно време много хора се чудят защо им е да учат история и древни езици. Какво се е случило в миналото (или как се е говорило в миналото), за тях е безполезна информация. Билбо знае, че от историята на собствения му народ може да се вземе поука. Образът на Билбо, разбира се, напомня този на създателя му. Толкин е филолог 98 98 Толкин научава фински още като дете и се влюбва в него, използва го за модел на елфическия език Куения. Друг елфически език, Синдарин, е основан върху староуелския. . Целия си живот прекарва в ровене из древни езици (понякога „мъртви“, защото никой жив човек не ги говори). Вероятно той никога не би създал Средната земя, ако не беше любовта му към древните култури, увлечение, което започва още от детските му години.

Фродо е безкрайно доволен, че се озовава в компанията на елф и има възможността да помоли за съвет Гилдор. Той го пита какви да бъдат следващите им действия. Елфът мъдро му казва: „Съветът, дори и от най-мъдрия сред мъдрите, е опасен дар“.

Това е добър урок за всекиго. Много от нас дават съвети на приятелите и семейството си, но виждат с очите си как заръката, дадена с най-добри намерения, води до беда. Никак не е приятно да те обвиняват за чуждите проблеми. Но трябва ли просто да пренебрегнем човек в момент на нужда и да го гледаме как се мъчи и тюхка над важно решение? Отговорът на въпроса се крие в това, до каква степен се чувствате съпричастни. Част от поднасянето на този „опасен дар“ е да сте склонни впоследствие да понесете последиците.