Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

За щастие, ние нямаме нужда от магия, за да накараме нещата да растат. Може би все пак е добре да погледнем назад и да преоткрием старите работещи техники. Нека си задържим добрите неща, които ни поддържат здрави, като денталната медицина и ваксините, но да оставим настрана пестицидите и генномодифицираните храни и насаждения. Трябва да преосмислим прогреса, като се вслушаме в поуките от Графството.

В Послеслова към „Властелинът на пръстените“ се казва, че след като Сам се жени за Роузи Памуксън, те променят фамилията си. Наричат се „Градинарови“ и оставят дълга и известна следа в историята на Графството с труда и способността си да карат всичко да расте и с приятелството си с природата.

Мъдростта на Графството ни казва: Да вечеряш със зеленчуци от собствената си градина е по-вълнуващо от магьосническо вълшебство.

Хобитите обичат да ходят. Те биха кръстосвали цялото Графство, за да си откраднат ябълки от определено дърво или за да пият първокласна бира. Имат късмет, че са се родили със съвършените за целта крака с големи ходила, предпазени от гъсти косми, защото в различните приключения из Средната земя им се налага да прекосят хиляди километри 89 89 Разстоянието между Хобитово и Съдбовния връх (според Атласа на Средната земя) е над 3000 км – няколкостотин километра повече от разстоянието между Лондон и Рим. .

Преди да се включи в унищожаването на Пръстена, Фродо става известен в Графството с обширните си скитания. (Той получава тази любов към „броденето“ още като момче от чичо си Билбо.) Фродо би се отдалечил в гората и по хълмовете, надалеч от дома си, само заради удоволствието от скитането. После младият хобит започва да се чуди какво има отвъд границите на картата, а изследванията му го отвеждат далеч от дома. Фродо започва да мечтае за високите планини разходките му разпалват неговия вътрешен свят и жаждата му за приключения 90 90 Звездите, които Фродо наблюдава по време на нощните си пътувания, са същите, каквито са и на небето над нас, Толкин само им е дал различни имена. Например съзвездието Орион е наречено „Меч в небето“. .

Всеки, който се е разхождал из Уорикшър, Англия, сред красотата на лятото, знае как изглежда Графството в действителност, защото тази местност разбужда въображението на Толкин като дете. В „Сърцето на Англия“, както наричат местността, има обществени пътеки, продължаващи с километри из красивата природа. Те преминават покрай ниви, където на слънце съхнат грамадни бали сено; по хълмове, където лениви понита пасат тревата около древните дъбове; покрай полусрутени зидове от каменни плочи без хоросан; покрай горички, изпълнени с птича песен; и накрая отвеждат в някое селце с приветлива кръчмица. Така би трябвало да изглежда през очите на Фродо една разходка из неговата любима страна.

Много лекари ще ви кажат, че най-полезното физическо натоварване за хората е ходенето. Но как стана така, че станахме роби на колите си? Средностатистическият американец прекарва почти час в колата си на път за работа и обратно. За това време повечето хора в добра форма могат да извървят близо десет километра. Трудно е да се придвижваш безопасно на някои места, на които дори няма тротоар. Тротоарите са рядкост и почти изчезват от градоустройствените планове след Втората световна война. Ето защо американците са толкова безпомощни без мощните си машини на колела.

Хобитите живеят в свят без коли, влакове или смехотворни средства за транспорт като онези моторизирани двуколки, на които се возиш прав. Скъпо е да се отглеждат коне (дори в Графството), те се използват главно за разораване или да теглят каруци. Така че най-добрият начин за придвижване е пеш 91 91 Фродо и неговите приятели (покрай тях и Бързоход) извървяват средно по 35 км пеша в прехода си от Хобитово до Ломидол. .

За един хобит е нищо да извърви петнайсет, че и повече мили за един ден. Много от нас са слушали историите на бабите и дядовците си, как се е налагало да ходят няколко мили в едната посока до училище и как се гордеят с факта, че си протривали обувките! Дългите преходи вече не са ежедневие в нашето общество.

За хобитите ходенето е вид изкуство. В техните разходки има стил, те са ритуал. Обикновено си служат с щеки за ходене 92 92 Преди Фарамир да пусне Сам и Фродо от Итилиен, той подарява на двама им лебетрон – тояга за ходене от дърво, което носи вълшебството „да намираш и да се връщаш“. Със своята тояга Сам отблъсква Ам-гъл близо до бърлогата на Корубана, което доказва, че тя става и за бой. , (много подходящи за брулене на ябълки от дърветата и за пазене на равновесие при ходене по стръмни скали). От Толкин знаем и че обичат и да си тананикат, докато се разхождат, а след дълга разходка са още по-развълнувани от мисълта за топлото огнище, добрата вечеря и удобното легло 93 93 Всъщност в Графството това се нарича „песен за вечеря“. .