Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

В света, който обитаваме, ние се смятаме за господари на природата. В Средната земя мъдрите знаят, че може да бъде иначе. Тук природата си го връща.

Дърветата са от голямо значение за Толкин. Като дете обожавал да води дълги разговори с любимите си дървета. В по-късен етап от живота си, в момент на ярост, той пише, че би приветствал Рагнарьок (митичната апокалиптична битка между нордическите божества), стига да може да премахне цялата грозота на индустриализацията и да си върне скъпите унищожени дървета.

Затова не трябва да се учудваме, че те играят толкова важна роля, като персонажи и като символи, в историите на Толкин. Мраколес, Лотлориен и Ветроклин са много повече от места, на които се развива действието те са епицентър на мистерия и магия, с богата история, която ни връща назад към произхода на Средната земя.

Ентите на Толкин са едни от най-старите и странни обитатели на фантастичния му свят. Те били създадени от Валарите (древните полубогове на Средната земя), за да пазят гората. По-късно елфите ги научили да говорят (навярно защото елфите обичали да си бъбрят с дърветата и им се приисквало най-сетне да им отговорят нещо). Ентите странстват из горите на Средната земя като внушителни, могъщи лесничеи в национален парк 66 66 Дървобрад може да говори бавно, но се движи бързо. Той пренася Мери и Пипин „седемдесет хиляди ентски стъпки“ по продължението на Ветроклин, а това се равнява на сто мили за един ден. .

По някаква причина ентите изгубили връзката си с женските от своя вид, изолирали се от останалите части на Средната гора, докато през хилядолетията горите намалявали, и останали да обитават само своеобразната си крепост Ветроклин. И заживели главно там. Във Ветроклин си изградили егалитарно общество, подобно на хобитското 67 67 Селяните в Англо-саксонска Англия и в Европа организирали „срещи на народа“, където свободните хора се събирали заедно да обсъдят важните неща. Често тези срещи ставали под гигантски дървета. , а Ентосъборът е основният им начин да общуват помежду си. На едно такова събиране те решават да атакуват Исенгард крепостта на Саруман и така преобръщат хода на Войната на Пръстена.

Дървобрад се опитва да убеди Мери и Пипин (бягайки от бандата орки, те попадат под грижите му), че не е важно да се бърза. За ентите има нещо непоносимо и неприемливо в нетърпението и прибързаността. Ентите живеят, докато е жива и гората, те са по-склонни да мислят за сто години напред, отколкото за случващото се в момента. В тази връзка може да кажем, че ентите са господари на устойчивостта 68 68 Устойчивото развитие е модел и начин на живот, който не позволява да се правят компромиси с бъдещите поколения, за да се задоволят настоящите нужди. . За тях сто години са нищо.

Ние, хората, можем много да научим от тяхната дългосрочна перспектива. Изглежда, в нашия свят корпорациите и политиците са далеч по-склонни да жертват последната дива местност на света, за да си осигурят евтино гориво и ресурси за ненаситните фабрики. Компаниите за петрол и въглища са покварени също като магьосника Саруман, който изсича гората Ветроклин, за да задвижи извратените си машини, които е създал зад черните стени на Исенгард.

Когато Леголас за пръв път влиза в гората Ветроклин, неговата елфическа емпатия надминава всякакви скали. Дъхът му спира, до такава степен усеща живото присъствие на дърветата. Той осъзнава поразителната сила на вековната памет. Гората мисли. Той може да усети растящата ѝ ярост — натрупания гняв в отговор на злото, което сее хаос извън горските предели. Впоследствие разбираме, че ако му се даде достатъчно време да общува с тях, Леголас може да разбере какво мислят дърветата. Ех, ако можехме и ние да се вслушаме в нашата природа.

Лотлориен също е чудно място с много дървета. Когато Фродо пристига в последния бастион на нолдорите 69 69 Нолдорите са елфически народ, който напуснал Валинор и се заселил в Средната земя. в Средната земя, той е поразен от гледката на извисяващите се сребърни малорни. Всичко му се вижда великолепно и сияйно, толкова свежо и ново, сякаш току-що е създадено, но и вечно, подобно на самото време. Най-добре го описва Сам, когато с благоговение промълвява: „Сякаш сме вътре в песен“.

В нашия свят има безумно красиви места, засадени с прекрасни дървета. Всеки, който застане под извисяващите се секвои на Стаут Гроув в Северна Калифорния 70 70 Може да посетите Стаут Гров в Националния парк „Джедедая Смит“ в Северна Калифорния близо до Кресънт Сити. или отиде през есента да гледа горите във Върмонт, би разбрал какво чувстват хобитите. Чувството е подобно на духовна епифания. Звуците на полюшващите се и скърцащи краища на дърветата създава усещането, че слушаме песента на Земята.