Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Не мислите ли, че има нещо отблъскващо в мисълта за дракон, легнал върху планини от злато? Вие правилно ще попитате: „За какво му са на чудовището всичкото това злато и скъпоценности?“ Богатството се губи при такова алчно, сребролюбиво влечуго! Но за нас, хората, златото може да бъде толкова смислено и полезно. Ние се нуждаем от това злато. То може да ни даде реална власт. Можем да си купим или направим всичко, което пожелаем!

Проблемът при един такъв начин на мислене е, че изравняваме богатството с щастието, а огромното богатство с пълно щастие. Шестицата от тотото в днешно време е равносилна на намирането на златно съкровище. Ако са верни историите за нещастията, сполетели печелившите от лотарията, дали спечелването на толкова пари не е проклятие вместо късмет? (Колко басейна можеш да си купиш?)

Какво ще направите, ако откриете съкровището на дракона? Аз вероятно ще се въртя наоколо като муха без глава, с претъпкани с монети и скъпоценности джобове и постоянно ще хихикам. Но докато джобовете ми все повече натежават, ще започна да се чудя: „Как, по дяволите, ще отнеса всичко това вкъщи?“

Драконът Смог изправя Билбо пред подобна главоблъсканица и кара горкия хобит да се завърти обратно на грубите си пети. Той подигравателно пита Билбо дали някога е обсъждал с джуджетата как смятат да изнесат от Самотната планина своите дялове от съкровището. Как смятат да го опазят от нападения? Билбо е хванат неподготвен. Никога не си е мислил как ще транспортира малка планина злато до Графството. Каква е вероятността да премине целия този опасен път, изпълнен „с войни и убийства“, и да се върне обратно? До този момент това пътуване на няколко пъти е щяло да му коства живота 61 61 Разходите за евентуалното му погребение също били включени в оригиналния договор на Билбо. .

Драконът просто изказва старата изпитана истина относно ламтящите за богатства. Треската за злато е толкова силна, че може да подведе всеки и да го принуди да върши какви ли не щуротии, за да се добере до златото. Но след като веднъж златото се окаже в ръцете ти, богатството може да не си заслужава неприятностите, които го съпътстват. Много хора си дават здравето и си развалят отношенията с околните, за да постигнат богатство. Други, още в началото на пътя си, направо се оперират от морални съображения, отхвърляйки етиката и емпатията в името на успеха си.

Владетелят на Езерния град е типичен пример за такъв човек. Алчният администратор незаконно присвоява средствата, събрани за реконструиране на изгорения от Смог Езерен град, бягството му в пущинака обаче го довежда до самотна гладна смърт (без съмнение дори тогава здраво стиска торбите със злато).

Смог, разбира се, действа самонадеяно, показвайки на Билбо своето съкровище, останалото е история, която Билбо описва в мемоарите си „Червената книга на Западната околия“. Когато Билбо и джуджетата влизат през секретна врата и откриват съкровището, на хобита всичко това вече му е омръзнало. Той не се вълнува особено от купчините злато и скъпоценности. За разлика от джуджетата, които не спират да ровят из скъпоценностите, Билбо 61 вече не е привлечен от богатствата. Той е готов да размени цялото това съкровище срещу чаша чиста вода от дървените паници на Беорн. Когато намира камъка Аркен, го пъха в джоба си само защото така му хрумва.

След като внезапно си възвръща богатството, Торин става още по-горделив. Възстановява родовите си права. Това му коства почти двеста години, но най-накрая успява. Този нов вид власт повдига самочувствието му и го прави още по-безразсъден и алчен отпреди. Категорично не е склонен на компромиси с хората и елфите, които се намесват в играта, въпреки че те искат нищожно малка част от онова, което той вече притежава. Торин се превръща в дракон, легнал върху богатството си. Той би жертвал себе си и приятелите си, вместо да се разбере с враговете си.

Торин побеснява, когато разбира, че Билбо се е промъкнал в лагера на хората и елфите и им е предложил камъка Аркен като изход от задънената улица. За Торин камъкът Аркен е най-скъпото нещо в Самотната планина! Той хваща Билбо за гушата, разтърсва го като заек и се кани да го метне от високата стена да размаже горкия хобит на скалите отдолу, когато Гандалф се намесва и нарежда на Торин да пусне неговия разбойник.

Но дори Торин не в състояние вечно да мрази симпатичния Билбо. След Битката на петте армии Торин е смъртноранен и на своя смъртен одър той моли Билбо за прошка. Джуджето не иска да умре и да отпътува към Залите на очакването, без да се изясни и помири с Билбо 62 62 Залите на очакването са мястото, където отиват всички души на умрелите от Средната земя. Всяка раса има различна съдба след смъртта. .