Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Магьосникът Саруман е автократ, стремящ се с всички средства към властта (тайно той си създава хибридна армия от орки и внедрява агента си Змийски език в Рохан). С хобитите постъпва още по-коварно. Той ги шпионира от десетилетия, още откакто Гандалф започва да се навърта около тези полуръстове. Когато взема властта в Графството, магьосникът е наясно, че единственият начин да пречупи тези щедри и мили хора е, като ги настрои един срещу друг трик, с който ги превръща в шпиони, сплетници и доносници. Най-лошото поведение той възнаграждава, а честността наказва. По този начин с помощта на няколко последователи подчинява голям брой хобити, хвърляйки противниците си в изолирани клетки, т.нар. „тъмни дупки“ в затвора на Хобитово.

Човек се чуди какво произвежда Саруман във всички тези фабрики, които изпускат черен дим и замърсяват малките потоци и езерца на Хобитово? Никога няма да разберем със сигурност. Вероятно просто изгаря всички дървета заради удоволствието да вдига пушек. Възможно е и да твори дяволско оръжие, което да продаде на противниците на Гондор да е създал малка оръжейна фабрика в Хобитово. Какъвто и да е случаят, Саруман & Сие е като зъл конгломерат, който се мести в някой хубав провинциален град, построява фабрика на реката, унищожава природните ресурси и отравя почвата и водата, докато не остане нищо друго, освен пуст лунен пейзаж.

Първата работа на Пипин, когато вижда безумните правила на Шарки, закачени на вратата на кметството, е с възмущение да ги стъпче на земята. После нарушава правило номер четири, като ги изгаря. Хобитите са паднали духом. Те са минали през болката и смъртта, за да стигнат до тази дивотия, до тези омразни постановления. Забранено пушенето на лула! Няма бира! Банда ширифи се карат и бълват „оркски приказки“. Какво се е случило в скъпоценната им страна?

Бил Папратак, едноокият мъчител на понита от Бри, е първият нашественик, когото срещат до току-що построената желязна порта, препречила моста на река Брендивин. Мери бързо преценява, че единственият начин да се разправи с глупак като Папратак е да употреби сила. Страхливецът побягва презглава. Но бандата убийци, на които другарите се натъкват в Хобитово, са значително по-агресивни и злонамерени от Папратак. Това подтиква хобитите към съгласувани действия: предвождани от Сам, Мери и Пипин, те трябва да ги убият, заловят и прогонят (не без жертви от народа на Графството). Това е кървава и насилствена малка революция, но и меланхоличен край на Войната на Пръстена.

Последният натрапник, с когото трябва да се справят, е жалкият Саруман 52 52 Фродо не участва в този бой. След като Пръстенът е унищожен, той дава своя меч – „Жилото“ — на Сам и, естествено, до края на дните си живее като пацифист. . В следващия момент всички от Графството свидетелстват срещу него, Фродо пък влиза в ролята на съдия. Хобитите настояват Саруман да бъде наказан със смърт за престъпленията си, но Фродо ги моли да пощадят живота на магьосника и да го изпратят в изгнание. Фродо не може да гледа повече кървища той е отвратен от мисълта да види как добрите и спокойни хора извършват поредната бруталност, посягайки на Саруман, който (както обяснява Фродо на сънародниците си) някога 52 е бил сред благородните и може би все още има шанс да се покае.

Саруман е унизен от великодушието на Пазителя на Пръстена и казва на Фродо, че с отсъждането си той е станал „мъдър и жесток“. Преценката на магьосника е замъглена от поквара, злоба и стремеж към власт. Той е заблуден и безпринципен подобно на съветваните от него мъже в Средната земя. Безспорно Фродо е помъдрял след пътешествието си в света на Човеците. Но жестокият е Саруман, той облъчва останалите с омраза. Хобитите, или поне тези, които обичаме, не са способни на жестокост и ние трябва да бъдем като тях 53 53 Кристофър Лий, който изигра Саруман във „Властелинът на пръстените“ и в „Хобит“, е единственият актьор във филма, който се е срещал с Толкин. Всяка година Лий си препрочита „Властелинът на пръстените“. (Сър Кристофър Лий почина в Лондон на 7 юни 2015 г. на 93-годишна възраст в Лондон — бел. Wizard) .

Промените в нашето общество са, разбира се, не толкова драматични, но също така гибелни като правилата на Шарки. Правата и свободите ни лека-полека се потъпкват чрез укази от типа на Патриотичния закон. Дефицитът от около 15 трилиона долара е най-голямата злоупотреба в световната история, дело на банкерите, те ипотекираха живота на децата ни заради личната си облага. Корпорациите продължават да намаляват правата и осигуровките на работниците, докато не стигнат дъното. Кога ще изхвърлим от живота си правилата на Шарки и ще построим мостове към нов и по-здравословен начин да правим бизнес и да градим отношения с останалите нации?