Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

Една от най-страхотните развръзки в историята на Толкин е, че от всички воини сред Големите хора най-храбрият и чистосърдечен не е мъж, а жена. Еовин, девата воин от Рохан, не може да бъде покварена от дяволските съвети на Сарумановия шпионин в Рохан ненавистния Змийски език 44 44 Името на героя Змийски език най-вероятно произхожда от исландския поет от десети век Гунлаугр Ормстунга, чието име означава „Змейски език“ или „Змийски език“. . Нито пък я е страх да се бие или да умре. Нейният най-голям страх е да не я хванат като животно в клетка и да я върнат обратно вкъщи в Рохан, „да се спотайва из хълмовете“, докато мъжете навън се бият. Затова тя се преоблича като мъж воин с ризница и шлем, язди наравно с чичо си Теоден и брат си Еомер, взема със себе си слисания Мери и по време на язденето вижда в полуръста сроден дух, способен на много повече, точно като нея.

Еовин е Амилия Иърхарт или Джейн Гудол, или Лин Хил 45 45 Лин Хил вероятно е най-великата жена алпинист в историята. Тя е първият човек, изкачил някога Носа – легендарен път по върха Ел Капитан в Йосемити, Калифорния. . Тя е всяка онази жена, която се извисява в свят, доминиран от мъжете — мъжете, които биха я държали настрана, ограничавайки физическите и интелектуалните ѝ възможности. Не че не се подчинява на любимия си крал поради неуважение. Тя не му се подчинява, защото знае, че той греши, като подценява възможностите ѝ само защото е жена. Те е безкомпромисна и сама взема решенията си.

В една от най-интересните и вълнуващи сцени във „Властелинът на пръстените“ Еовин се изправя срещу Краля-магьосник от Ангмар, древен заклинател, покорен слуга на Саурон, който всява ужас в мъжете от хилядолетия, защото никога не е побеждаван в битка. Има пророчество, че никой мъж никога няма да го победи, и той с насмешка го казва на Еовин, намествайки се за смъртоносен удар, като с това я предизвиква да му отговори през смях, „Не съм аз мъж простосмъртен! Жена стои пред теб!“

С малка помощ от хобита Мери Еовин поваля Предводителя на Черните конници и изпраща неговия порочен дух да излети от Средната земя право в Нищото. Тя го постига почти с цената на собствения си живот, но непреклонната Еовин не би пропуснала момента. Мери научава от нея повече от който и да е друг Голям човек какво е решителност и героизъм пред най-неравностойния противник. Това добре му помага, когато се налага да освободи своя собствен народ и да изгони пришълците от Графството най-лошата сбирщина Големи хора в Средната земя.

Мъдростта на Графството ни казва: Нека моралният ви компас ви води през света на Големите хора, и не правете компромиси със себе си.

По време на Войната на Пръстена Фродо, Сам, Мери и Пипин всъщност се бият за нещо безценно за приятелството и любовта в Графството. Ето защо те са толкова съкрушени, когато се прибират след дълго отсъствие и откриват злия магьосник Саруман заедно с шайка Големи хора да се разпореждат из малката им страна. Саруман е наложил фашистки режим на силната ръка с единственото намерение да разруши Графството и така да даде урок на хобитите, да ги накаже за участието им в неговия разгром.

Хобитите живеят в егалитарно общество и дори най-бедният, като например стария градинар Майтапер от улица „Торбаланска“, има същите права и си тежи на мястото също така, както най-богатите, какъвто е прочутият Билбо Бегинс от Торбодън.

Те са създали свои приблизителни правила, така че всичко да работи, и имат колективно споразумение да продължават все по този начин. Фермерът, мелничарят градинарят и пазачът имат място в Графството и са част от него те са устойчива и самодостатъчна „нация“ от свободни хора, работещи и живеещи заедно, никога не се бият помежду си. Място, където най-важната сграда не е някоя институция, а кръчмата 46 46 Едни от най-добрите кръчми, познати в Графството, са „Златният костур“, „Зеленият дракон“, „Плуващият дънер“, „Бръшляновият храст“. .

Хобитите нямат правителство. Вместо това провеждат срещи, наречени „сборове“, където гражданите на Графството заедно обсъждат важни въпроси и избират временен лидер, наречен „кмет“. Те спазват няколко задължителни правила, идещи още от древността, когато са били поданици на крал, но последният от тези царствени Големи хора умрял преди хиляди години и хобитите не се притеснявали особено от липсата на монарх.