Ноубъл Смит - Мъдростта на Графството

В Лотлориен Фродо предлага (вероятно неразумно) по своя воля да даде Пръстена на Галадриел главно защото той е толкова очарован от великолепната елфическа кралица и внезапно решава, че тя е способна да го освободи от тежкия му товар. Фродо научава важен урок: как силата прелъстява и развращава, дори елфите не са имунизирани срещу съблазънта на Пръстена. Обикновеният човек Боромир ще стане жертва на неспособността си да овладее това си изкушение.

Боромир е изтъкан от противоречия. Здраво тяло, но слаб дух. Ужасен от Саурон, но в същото време смел като лъв в битката със слугите на Мрачния владетел. Той се бие смело в мините Мория, за да спаси деветимата си другари, но после полудява и се опитва да изтръгне Пръстена от Фродо. Да си имаш работа с човек като Боромир със сигурност е опасно. Как се споразумяваш с човек, който иска нещо, което не си склонен да дадеш? Не всички можем като Фродо да си сложим вълшебния пръстен и да изчезнем.

Когато Фродо спори с Боромир какво да предприемат с Пръстена, честният хобит казва на гондореца, че не вярва в „силата и честността на хората“. Това е урокът. По света има силни мъже. Влиятелни мъже, които мислят, че могат да приложат разрушителна сила, когато им се налага да решат даден проблем. Но понякога те лъжат. Много често употребената от тях сила е знак за слабост, точно както при Боромир. Разбира се, синът на Денетор бързо осъзнава грешката си и загива, защитавайки Мери и Пипин.

Фарамир, по-дълбокомисленият брат на Боромир, но равен на него по смелост, е достатъчно силен, за да издържи теста с Пръстена. Баща му Денетор подло го нарича „ученик на вълшебници“, знаем, че той прекарва доста време с Гандалф по време на едно от неговите „изследователски пътешествия“ в Гондор, където е дошъл да сглобява историята на Пръстена 42 42 Фарамир и баща му Денетор наричат Гандалф с елфическото му име Митрандир. .

Разбираемо, Фродо и Сам ги е страх от Фарамир, когато той ги залавя с групата си гондорски стрелци в горите на Итилиен. Но те не му се молят, не пълзят и не се отдръпват. Фродо с помощта на рационални доводи убеждава Фарамир да ги пусне и по-малкият брат на Боромир, мислителят на Средната земя, осъзнава опасния характер на Пръстена точно както Гандалф и Галадриел. Честното и прямо обяснение понякога работи, когато са ви взели на прицел, особено ако те са честни и свестни хора.

Въпреки това, от време на време тази рационална стратегия пропада. Денетор е перфектен пример за човек, ламтящ за власт, който не може да се усмири и да се сработите. Той е егоистичен, тираничен, опериран от емпатия. Мнозина от нас работят за някой като Денетор и се чувстват безпомощни, ако имат шеф като последния наместник на Гондор. Властта превръща хората в смешници, а мисълта да я изгубят е ужасен удар по егото им, особено за онзи, който е пълновластен.

Хобитът Пипин се свързва с Денетор и инстинктивно предлага живота си на наместника на Гондор в отплата за този на Боромир. Постъпката на малкия полуръст преминава през бронята на Денетор, но дори добрината на Графството няма траен ефект, който да задържи емоционалния срив на наместника. С хора като Денетор нищо не може да се направи, за да им се помогне. Трябва да си плюеш на петите и да бяга, или да направиш каквото можеш, та да не повлекат и други, когато най-накрая се сгромолясат, в противен случай може да свършиш на погребалната им клада.

Най-добрият приятел на Пипин Мери, си има работа с напълно различен тип Голям човек. Мери среща Теоден скоро след като Гандалф помага на краля на Рохан да си възвърне вярата в себе си и в народа си. Кралят от Златния замък, когото ние всички с радост бихме последвали: с лъвско сърце, мил и принципен рядка комбинация за човек. Мери си предлага услугите и е възнаграден с истинско приятелство. Въпреки това Теоден е убит на бойното поле, той загива по най-почтения начин за един рохански конник 43 43 Теоден е смъртноранен, повален и премазан, когато любимият му кон Снежногрив е смъртоносно поразен от стрелата на Черния конник. Снежногрив е ритуално погребан с всички почести и възпят. (Роханските конници наистина обичат конете си.) . Последните му думи към Мери в една свирепа война са красиви и мили. Той му казва, че съжалява, задето не ще могат повече да си говорят за „билкознание“, и го моли да си мисли за него, когато си пуши лулата.

Теоден е архетип на героизма. Той, разбира се, не е перфектен. Греши и се страхува, и се отчайва от същото, което унищожава и Денетор. Но когато му се дава втори шанс в живота път към изкуплението, той убедително поема. Мери се научава от Теоден да посреща неприятелите и смъртта, без да трепне.