Фейдра Патрик - Странните талисмани на Артър Пепър

— Ще се видим след месец — каза весело той.

— Да — отговори Бернадет. — Ще се видим.

Нейтън се справяше добре с движението. Вмъкваше се в пролуки, мина по няколко малки улици, пресече на жълто на няколко светофара. През цялото време беше спокоен. Тананикаше си и потропваше с пръст по волана в такт с музиката, която беше толкова тиха, че Артър едва я чуваше.

— Ще стигнем, не се притеснявай — каза той. — Приятелите ми са позеленели от завист, да знаеш. Всички искат дядовците им да са като теб, любители на приключения и такива неща. Казах им, че си нещо като заместител на дядо за мен, понеже си нямам истински.

Това беше роля, която Артър с удоволствие би развил и по-нататък. Вече бе решил, когато се върне, да се запаси с глазура, брашно и онези ядливи лъскави топчета, в случай че някой ден на Нейтън му се прииска да направят торта заедно.

Облегна се назад, възхищавайки се на промяната в младежа. Беше съдил за него по косата му, а това беше просто мода, която скриваше чувствителната му природа.

— Майка ти добре ли е сега?

— Да, слава богу. Бях се притеснил, че ще бъда, нали разбираш, осемнадесетгодишен сирак. Щеше да е много гадно. Благодаря, че беше до нея. Хубаво е да знам, че когато отида в колежа, тя ще има добър приятел, който да се грижи за нея. А и Скарбъро не е много далече.

— Бил съм в колежа — каза Артър и се усмихна, спомняйки си часа по рисуване. — Катедрата по изкуства е чудесна.

— Мога да готвя и за теб, и за мама.

— Страхотно. Обаче те моля да не ми правиш торта с марципан.

— Не се тревожи. Мразя марципан.

— И аз. Но не знам как до го кажа на майка ти.

— Нито пък аз.

Летището беше ярко осветено като зъболекарски кабинет, а магазините бяха пълни с бижута, мечета, дрехи, парфюми, алкохол. Той се разходи из тях и купи топчета и един плюшен слон, както и пътеводител за себе си. Отвори първата страница и на нея имаше карта на света. Англия беше едно миниатюрно петънце. Има толкова много неща, които си струва да се видят , помисли си той.

Когато извикаха неговия полет към изхода, Артър усети пеперуди в стомаха си. Присъедини се към една редица от хора и подаде паспорта си, отворен на правилната страница, както му бяха казали. Придвижи се напред заедно с опашката. Един малък автобус го отведе до самолета. Не беше си представял, че ще е толкова огромен — лъскав бял звяр с римски нос и червена опашка. Една мила жена с къса руса коса му пожела добре дошъл на борда и Артър намери мястото си. Седна и закопча колана си, а след това потъна в съзерцание на ставащото около него — хора, търсещи местата си, съобщения, безплатно списание в джоба на седалката пред него. Жената до него му предложи резервната си надуваема възглавница и ментов бонбон. Двигателите изреваха. Артър проследи внимателно инструкциите на екипажа в случай на авария, след това се облегна назад и стисна дръжките на седалката, докато самолетът се издигаше нагоре.

Вече летяха. Беше тръгнал на следващото си пътуване.

Артър седна на ръба на шезлонга и зарови пръстите на краката си дълбоко в белия пясък. Кремавите му ленени панталони бяха навити до коленете и широката му бяла памучна риза беше наполовина напъхана в колана му. Горещината го обвиваше плътно. Караше го да се чувства отпуснат и бавен. Пот опари подмишниците му и изби по челото му като миниатюрни стъклени мъниста. Харесваше му това чувство сякаш си във фурна.

Гледаше синьото море, което се плискаше в брега, оставяйки тясна ивица бяла пяна. Група момченца се втурнаха във водата напълно облечени и започнаха да се пръскат един друг. Около него имаше дървени лодки, обърнати с дъното нагоре, след като рибарите вече бяха излизали в морето и се бяха върнали с улова си. Усещаше миризмата на рибата от барбекютата в примитивните постройки по брега. Скоро щяха да дойдат туристите с шарените си плажни дрехи и мъниста, за да вечерят и да пият бира направо от бутилката.

Слънцето залязваше и небето вече беше нашарено с ленти от пурпурно и оранжево като тъкано сари. Палмите се протягаха като ръце да докоснат великолепното небе. Шалове, саронги и хавлии, които висяха по съблекалните, се издуваха на вятъра в шарена дъга.

Артър стана и се приближи до водата. Усещаше пясъка като топъл прах под краката си. В едната си ръка стискаше силно талисмана слон, а в другата държеше наполовина прочетената си книга — Пътеводител на Индия .

Решението да предпочете Гоа пред Австралия беше трудно. Но трябваше да дойде на мястото, където бе започнало пътуването му с телефонното обаждане до г-н Мехра. То беше променило начина, по който виждаше жена си, по който виждаше себе си.