Фейдра Патрик - Странните талисмани на Артър Пепър

Най-накрая прочете отново последното, в което Мириам казваше на Сони за любовта си към него.

След това ги взе едно по едно и ги накъса на малки парченца. Събра ги с ръка от завивката и ги зави в една кърпичка, готови за изхвърляне в кофата на следващия ден.

Познаваше добре жена си. Бяха споделяли живота си повече от четиридесет години. Време беше да спре да рови в миналото ѝ.

Преди да влезе в магазина на Джеф в Лондон, Артър спря за известно време и се загледа в златните гривни, огърлици и пръстени на витрината. Какви истории можеха да разкажат те за любов, щастие, и смърт. И ето ги сега тук, чакаха нови хора да ги купят и да започнат нови истории.

Бутна вратата и изчака очите му да свикнат с тъмнината.

— Една секунда — извика дрезгавият глас на Джеф. След това се появи иззад завесата от мъниста. Свали очилата си.

— О, здрасти. Ти беше…

— Артър — подаде той ръка и Джеф я стисна.

— Да, разбира се, че си ти. Беше тук с Майк и носеше една невероятна гривна, онази с талисманите, в която се влюбих. Била е на жена ти, нали?

— Имаш добра памет.

— В работата си виждам много бижута. Разбира се, че е така. Та аз това продавам. Но онази гривна, ами… в нея имаше нещо специално.

Артър преглътна.

— Реших да я продам и помислих, че може да проявиш интерес.

— Разбира се. Може ли пак да я погледна?

Артър мушна ръка в раницата си и му подаде кутийката с форма на сърце. Джеф я отвори.

— Прекрасна е — каза той. — Още по-великолепна, отколкото я помня. — Взе я и започна да я върти в ръцете си, точно както беше направил Артър първия път, когато я бе открил. — Жената, която купи тази гривна, ще е уверена в себе си. Няма да я вземе, за да се хвали с нея, нито като инвестиция. Ще я купи, защото ще се влюби в талисманите и в това, че имат своя история. Сигурен ли си, че искаш да я продадеш?

— Да.

— Познавам една дама в Бейзуотър, която ще я вземе. Филмов продуцент е, от истинските бохеми. Това е точно за нея.

— Иска ми се да отиде на добро място. — Артър усети, че гласът му потреперва.

Джеф върна гривната в кутийката с форма на сърце.

— Сигурен ли си, приятел? Това е важно решение.

— За мен няма сантиментална стойност. Беше скрита и години е стояла забравена.

— Както решиш. Аз съм си тук. Тук съм от четиридесет години, както и баща ми преди мен, така че ще съм тук и следващата седмица или следващия месец, или следващата година, ако искаш да си помислиш.

Артър преглътна. Бутна кутийката с един пръст към Джеф.

— Не. Искам да я продам, но искам да запазя един от талисманите. Ще я искаш ли все още, ако задържа слона?

— Гривната си е твоя. Ако искаш слона, задръж го. Аз просто ще разместя останалите талисмани, за да запълня празнината.

— Той е мъникът, който ме накара да тръгна на това пътешествие.

Артър седна на един стол до щанда, а Джеф отиде в задната част на магазина. Дръпна едно списание към себе си. На гърба му имаше реклама за нов вид гривна с талисмани. Вместо висящите талисмани тя имаше мъниста, които се нанизваха на верижка. Рекламата предлагаше това да се прави по някакъв повод, както с гривната на Мириам. Стана му смешно как някои неща всъщност не се променяха.

Артър бутна списанието настрани и огледа всичкото злато и сребро, което го заобикаляше. Имаше пръстени, които сигурно бяха носени десетки години и са означавали толкова много в живота на хората, а след това са били продадени или подарени. Но бижутата щяха да получат нов живот, щяха да отидат при нови хора, които да ги обичат и да ги използват. Опита се да си представи жената филмов продуцент, която Джеф познаваше. Във въображението му тя носеше червен копринен тюрбан и копринена рокля с пейсли десен. Представи си гривната на Мириам да се полюшва на китката ѝ и му се стори, че изглежда добре.

— Ето го. — Джеф сложи слона в ръката на Артър. Отделен от другите талисмани, той изглеждаше царствен, сякаш е трябвало да върви сам. Артър побутна с пръст изумруда.

Джеф му подаде навити на ролка пари.

— Както говорихме. Струва толкова дори и без слона.

— Сигурен ли си?

Джеф кимна.

— Благодаря ти, че си се сетил за мен. А какви са плановете ти за деня? Ще се обадиш ли на Майк?

— Ще опитам да го намеря. Виждате ли се все още?

— Само през ден — извъртя очи Джеф. — Толкова е мил — наминава да провери дали съм добре. Преди известно време имах проблем със сърцето. Майк е поел ролята на мой ангел хранител, независимо дали ми харесва или не. Всеки ден ме разпитва какво съм ял и дали съм се движил достатъчно.