Сибин Майналовски - Змии в стените

Тогава разбрах, че наистина имам дарба. По странно стечение на обстоятелствата горе-долу по същото време от мен се заинтересуваха специализираните списания. Малко по-късно — и издателствата.

Странно е как никой не направи връзка между разказите ми и реалността. Най-вероятно, дори някой да е прекарал паралела, си е помислил, че се случва точно обратното — че действителните ужасите са повлияли моите истории. А и аз гледах да не се набивам много на очи. Внимавах и с връзките си — щом веднъж си си направил домашното и знаеш, че от жени и майките им може да очакваш единствено разочарование, установяваш, че да се влюбиш е доста по-трудно от преди.

От време на време пишех и хоръри. Все пак не съм от желязо и понякога се случваше да се оставя да бъда заслепен от прелестите на тази и онази. След неизменната раздяла (обикновено придружена от финансова и емоционална катастрофа с библейски размери) разказите се лееха един след друг. Кръвта по новините — също.

Сравнително късно открих, че в действителност ми харесва да убивам малолетни проститутки. Дори и в любимата на всички промити от женски списания мозъци Библия се казваше „Око за две, зъб за чене“… или нещо от този род. Аз просто бях възмездието, стоварващо се върху безмозъчните им глави.

Благодарение на фентъзи разказите, които ползвах за заместител (така, както наркоманите се опитват да отвикнат от хероина с метадон), успях дори да стана известен. Е, почти. В днешно време всеки пише фентъзи — дори онези, които са прочели три книги през целия си живот. Конкуренцията е, меко казано, огромна.

Но аз не се оплаквах. Поне не и досега.

Омръзна ми да пиша за магьосници и благородни девици.

Не искам да чакам поредната блудница в живота ми да се окаже вдъхновение за следващия разказ на ужасите.

Не ме разбирайте погрешно. Аз обичам да виждам как плиткоумните момиченца си плащат с лихвите за всяка извършена от тях глупост.

Просто ми омръзна да съм кучка.

Ето защо тази вечер ще напиша хорър разказ.

Последният, който някога ще прочетете.

Защото този път възнамерявам да съм главният герой в него.

$id = 8088

$source = Моята библиотека

Джон Фогърти — основател и солист на Creedence Clearwater Revival (виж следващата бележка) — Б.а.

Creedence Clearwater Revival (Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл) — американска суомп рок група, която достига голяма популярност по време на своето съществуване през 1967–1972 година. Основана е в Ел Серито край Сан Франсиско от Джон Фогърти (вокали, китара), Том Фогърти (китара), Стю Кук (бас китара) и Дъг Клифърд (ударни) — Б.а.

„Лошата луна“ — „Bad Moon Rising“. „Памучните плантации…“ — „Cotton Fields“. „Корабът…“ — „Proud Mary“ (песни на Creedence Clearwater Revival) — Б.а.

Става дума за „Rockin’ All Over the World“ — песен на Джон Фогърти от втория му соло албум (1975), на която Status Quo правят кавър през 1977 — Б.а.

„Good Golly Miss Molly“ — песен на Литъл Ричард, на която Creedence Clearwater Revival правят доста успешна авторска преработка в албума Bayou Country от 1969 година — Б.а.

Става дума за една от най-известните песни на Енгелберт Хъмпърдинк — „Please Release Me (Let Me Go)“ — Б.а.

„See You Later Aligator“ — песен на Бил Хейли Енд Дъ Кометс — Б.а.

Става дума за магьосническия дуел между Питър Стенли и Гери Роксмит, описан в разказа „Да си мерим… четките“, публикуван във втората книга на автора — „Усмивка в полунощ“ — Б.р.

Далеците и „плачещите ангели“ са герои от британския НФ-сериал „Доктор Кой“ (Doctor Who); ворлоните се появяват в сериала „Вавилон 5“ на Дж. Майкъл Стразински — Б.а.

Приключенията на Били Зеленчука в България подробно са описани в разказите „Клубът на Отчаяните Съпрузи“ и „Хан Крум и вещицата“, също публикувани в „Усмивка в полунощ“ — Б.р.

Българските магове с елфически имена, както и появяващият се по-късно Михаил Антонов, са герои на разказа „Бира, магии и пържена цаца“, отпечатан в „Усмивка в полунощ“ — Б.р.

Мощна магия, описана в разказа „Бира, магии и пържена цаца“ (виж предишната бележка) — Б.р.

Цитатът е от разказа „Конвентът“, публикуван в „Усмивка в полунощ“ — Б.р.

Героиня от разказа „Хан Крум и вещицата“, публикуван в „Усмивка в полунощ“ — Б.р.

Абсентът е напитка с високо съдържание на алкохол. Получава се от цветовете и листата на медицинското растение Artemisia absinthium (пелин). Описван като опасен и водещ до пристрастяване. До 1915 г. той вече е забранен в Съединените Щати и повечето европейски страни, с изключение на Великобритания, Швеция, Испания, Португалия, Дания и Австро-Унгария. Молекулярният му състав е много близо до този на тетрахидроканабинола — активната съставка на марихуаната — Б.р.