Сибин Майналовски - Змии в стените

Но без съмнение най-зловещ бе мигът, в който часовникът започваш да бие.

Той изрита завивките и, без да пали осветлението, се добра до кухнята. Пипнешком извади цигара от пакета, тикна я в устата си и запали. Студът вече бе навсякъде: дори пламъчето на запалката му се стори мъртвешки ледено. Почти бе сигурен, че димът, който издиша, ще се строполи в краката му под формата на вкочанясали се кристали никотин и катран. Не можа да види дали очакванията му ще се оправдаят, понеже поредният пристъп на кашлица го накара да се свива на кълбо на земята. Когато най-сетне успя да си поеме въздух, погледът му попадна върху кървавочервените светодиоди на микровълновата печка.

Часовникът показваше 23:59.

Той се ухили, изстреля поредната доза храчки в нощта и дръпна нова юнашка порция дим.

Цифрите примигнаха за миг.

00:00.

Часовникът започна да бие. Усещаше вибрациите от плътните му удари, които се стоварваха като плесници по бузите му.

БАМММ…

Костите на дядо му, бродещи неуморно из дома, който бе построен за дъщеря си, избухнаха с мъртвешка въздишка и оставиха облачета пепел по древния килим.

БАМММ…

Духът на баба му, която на практика го бе отгледала, простена за последен път и с глух пукот изчезна.

БАМММ…

Трупчето на първото му коте, което бе обичал повече от всичко на света и бе умряло ден преди първата Коледа, когато се бе прибрал у дома като студент, започна да мърка от плесенясалия диван. Звучеше като надгробна плоча, намесваща се върху саркофаг.

БАМММ…

Баща му се усмихна от масивния дървен стол, на който толкова обичаше да седи. Един от зъбите му се откърти и изтрака върху дървения под. Пръстите му, от които плътта отдавна бе окапала, уловиха чашата с бренди и със скърцане я поднесоха до мястото, където някога се бяха намирали устните му.

БАМММ…

Прогнилият труп на първата му приятелка премина покрай вратата на спалнята, разсеяно почесвайки се зад врата. Докато издирваше в раклата втория комплект завивки, около нея се ронеха късчета разкапваща се плът, които тя още по-небрежно сритваше под леглото.

БАМММ…

Човекът, на когото бе вярвал безрезервно в студентските си години, го потупа по рамото, самообслужи се с една от цигарите му и зачезна в посока към тоалетната. Трудно бе да прецени дали бе мъртъв или не — в интерес на истината хигиената винаги би била слабото му място.

БАМММ…

Призракът на жената, която бе лъгала, че го обича с цялото си сърце, но въпреки това не се бе разделила със съпруга си, излетя през комина с истерични крясъци. Някои неща явно наистина не се променяха.

БАМММ…

Скелетът на съквартиранта му, който бе откраднал и заложил на карти златния пръстен на баща му, избухна в пламъци.

БАМММ…

Най-добрият му приятел, който го бе изоставил в мига, в който желанието му за живот бе достигнало абсолютната нула, притича през коридора, опитвайки се да събере разпилените си по пода черва.

БАМММ…

Студентската му любов, която го бе изцедила финансово и го бе натирила като бездомно псе, го помилва по бузата. Ръсещите се от прерязаните й вени капки кръв оставиха алена диря по виолетовата му риза.

БАМММ…

Останките от онова, което някога бе било негов колега, преспал с жената, която обичаше, се затътриха към гостната. Всяка крачка бе придружена от приглушено примляскване благодарение на премазаните от стъпалата му трупни червеи, бликащи от плътта му.

БАМММ…

Последната жена, която бе чула от него „Обичам те“, се затътрузи към бюрото, в чекмеджето на което стояха презервативите му. Причината, поради която го бе зарязала, намираща се между краката й, оставяше димяща диря от слуз по линолеума. Покритото й с язви и гнойни рани лице се надигна с огромно усилие на волята и му се ухили похотливо.

— Липсваш ми — прошепна той.

Цигарата опари пръстите му и се изтърколи върху плочките в кухнята.

От окото му се отрони сълза. Учуди се. Мислеше, че вече е забравил как се плаче.

Часовникът удари за 13-и път.

Слабините й още потръпваха при спомена за прясно консумираното удоволствие. Токчетата й тракаха по тротоара с ритъма, в който преди малко поредният й анонимен любовник я бе клатил в квартирата на нейната приятелка. Мъжете се обръщаха след нея с изплезени езици, но засега й стигаше толкова секс. Утре пак. На следващата сутрин щеше да излезе на лов и да хване в мрежите си поредния креватен маратонец. Тази вечер й се полагаше почивка. Щеше да кисне във ваната, докато отмие от тялото си спомена за интимното преживяване. Не обичаше да си спомня. Един от талантите й, редом с неутолимия сексуален апетит и склонността към десетминутни авантюри, бе способността да забравя мигновено хората, преминали между краката й в търсене на онова, което те наричаха Голямата Любов, а тя — Голямото Чукане. След ваната щеше да полегне в сатенените чаршафи на прясно ремонтирания си с парите на един от баламите дом, да позяпа малко романтични комедии на огромния плазмен телевизор, подарък й от друг балама, да мастурбира малко, колкото да не загуби тренинг, след което възнамеряваше да спи до късния следобед на следващия ден. Стандартна програма за съвременна блудница. Но в стандартите нямаше нищо лошо, особено ако включваха чукане през 12 часа, нали така?