Лора Лазар - Веселото гробище

Баба Бенда го усети и се обърна. Държеше брадва в ръка, но когато го видя, седна на един дънер. На него му дожаля за добрата старица.

- Дай - пресегна се той към брадвата. - Аз ще насека дървата.

- Недей - спря го баба Бенда. - Още мога сама. - Огледа го и попита: - Защо си гол и бос?

Милко се засрами и запристъпва от крак на крак. Едва промълви:

- Чух...

- Какво?

- Някой викаше за помощ...

- Къде? - скочи пъргаво възрастната жена.

- Тук... - отстъпи крачка назад овчарят. - Помислих, че ти викаше.

- И да викам, няма кой да ми помогне...

- Какво е станало?

- Траян не се върна тази нощ... - изхлипа баба Бенда.

- Сигурно е по любов - направи опит да я успокои Милко.

- Ох, де да беше така!

- Как да ти помогна? - попита я той, но разбра страха на старицата.

- Не знам дали някой може да ми помогне... Защо го пуснах? Защо? - завайка се тя. - Човек се променя... И най-добрият става по-лош...

- Да не би... онези с пушките? - досети се Милко.

- Какво за тях? - сопна се баба Бенда.

- Да са му направили нещо...

- Не са те - отсече възрастната жена. - Но ако те не помогнат... - изправи се решително тя.

- Кого да викам? - сети се Милко.

- Вампора.

- Дали е станал?

- Блъскай по вратата, докато те чуе!

- Какво да му кажа?

- Да идват с Балабана веднага!

- А ако ме питат защо?

- Кажи им, че животът на Траян е в опасност!

Милко бързо тръгна към външната порта. Баба Бенда се провикна след него:

- Облечи се преди това!

Радо влезе в кабинета и с изненада установи, че шефът му не само е на работа, но вече е изпил първите две кафета.

- Ако знаех, че си тук... - вместо поздрав каза младият мъж.

- Никога не е късно, юнако - прекъсна го Мишената. - Бих поел още кофеин...

- Исках да кажа, че щях да купя и за теб... - Радо посочи с поглед торбичката с две банички и айрян.

- Че кога си ме видял да закусвам?

- Не си в настроение - отбеляза партньорът му.

- Не съм спал - призна комисарят. - И така го мислих, и иначе... Ти защо си толкова рано тук?

- Тренирам долу.

- Къде?

- Във фитнеса на полицията. Станал съм в пет, за да не се блъскам с останалите.

- Де и аз да можех! - въздъхна Мишената.

- Никога не е късно...

- Отървах аз... колана. Вече съм на предпоследната дупка.

- Важното е Мария да не отървеш!

- Да не съм глупак като теб! - изпъчи се комисарят.

Радо не отговори, отвори кофичката с айрян, отпи и захапа първата баничка.

- Нищо не казваш - погледна го Донов.

- Ям.

- Не ти пречи на мисленето!

- Но ми пречи на говореното - каза Радо и отново откъсна парче баница.

- Добре. Аз ще говоря - продължи Мишената. - Изяснихме си как е настъпила смъртта на Димо, Бончо и Стела...

Радо направи с ръка знак „Горе-долу“.

- Горе-долу - съгласи се шефът му. - Но не ти ли се струва, че забравяме най-важното...

Радо само повдигна рамене и отстави настрани закуските.

- Мотивът, юнако! Мотивът!

- Всичките са от ловната дружинка...

- Адриан Мазачо не е от компанията на Вампора. По-млад е от тях.

- Останалите от векове са заедно.

- Това не те ли притеснява? - попита комисарят.

- Защо? Може би имат някаква обща тайна...

- Откога?

-Не знам.

- Защо точно сега някой ги избива? Какво се е променило?

- Не знам - повдигна рамене младият мъж.

- Провери ли наследниците?

- Ето ги! - Радо взе извлеченията от общината и зачете: - Константин Криндов има единствен син, който е в Тасмания... Димо Гетов няма преки наследници...

- Ще се появят хиените, ще се появят...

- Бончо Бончев има две дъщери, които го наследяват, а Стела... Всичко остава за майката...

- Която няма да я бъде дълго на този свят.

- Явно наследствата не са мотив - обобщи Радо.

- Въртим се като куче около опашката си. - Мишената обикаляше в кръг. - Нямаме заподозрян, нямаме мотив, а днес може да ни се обадят за следващия...

- Чукай на дърво!

- Радо, свърши ли закуската? - Комисарят дори спря, преди да попита.

- Отивам, шефе! - разбра го веднага колегата му.

- Колкото можеш донеси...

- Една табла трябва да си купя - разпери ръце Радо. - Само две ръце имам!

- Стигат за четири кафета.

Радо излезе, а Мишената седна зад бюрото си. Взе от лявата си страна първия протокол на доктор Моренов. Една мисъл го изпревари и излезе от устата му:

- Първият...

Започна да рови из струпаните протоколи. Не можа да открие търсеното. Прехвърли се на полицейските бюлетини. Прелисти ги един месец назад. Нямаше никаква информация. Той стана и започна възбудено да се разкарва из тесния кабинет. За малко не бутна Радо, който отвори вратата с крак и се подаде с изпълнената поръчка.