Лора Лазар - Веселото гробище

- А то какво било станало?

- Нещо страшно за една майка... Бенда се луташе по двора и викаше: "Господи, защо ме наказа? Убий ме, Господи, убий ме, защото вече не мога да живея!“ - Баба Бенда се спря и с много омраза в гласа каза: - По-добре да не беше го раждала!

- Зарко е убил някого - избърза внукът й.

- Майка си уби - промълви старата жена.

- Обесил е майка си? - Траян се ужаси.

- Не.

- Какво тогава е направил?

- Посегна на майка си.

- Пребил я, така ли?

- Наистина ли не разбираш, чедо? - погледна го баба Бенда, поколеба се, но каза: - Зарко насили майка си... - едва прошепна тя. - Сякаш е чужда жена, а не...

- Какво? - погнусено попита Траян, сигурен, че не е чул добре. - Той е луд!

- Не знам дали е луд, но не е човек... Урод е.

- Нарича се инцест - отговори машинално Траян. - Пиша дипломна работа по този въпрос... А после?

- Аз съм виновна - разплака се старицата.

- Не си виновна! - Траян стана и прегърна баба си. - Защо ще си виновна?

- Трябваше да спася Бенда... А аз...

- Откъде да знаеш какво ще направи тя?

- Трябваше да се сетя... Коя майка би живяла с подобен срам?

- Ами ако синът й е я закачил на дървото? - сети се изведнъж Траян. - За да не издаде престъплението му?

- Не, чедо... Тя посегна на живота си... Сама посегна...

- Защо тогава мислиш, че си виновна?

- Аз се обърках... Уплаших се...Вместо да отида при Бенда, да я прегърна и да я доведа тук...

- Какво? - прекъсна я нетърпеливо внукът й.

- Аз изгарях от мъст... Исках да го убия!

- И аз бих искал същото - прошепна Траян.

- Знаех, че не мога да се справя сама със Зарко... - продължи баба Бенда. - Хукнах към Вампора... Посред нощ, гола и боса хукнах... Той събра останалите...

- Кои?

- Коко, Максим, Бончо, Димо и Стела...

- А сега ги убиват един по един - сети се Траян.

- Затова ме е страх, чедо...

- После? Какво стана после?

- Когато се върнахме, Бенда се люлееше на джанката... - Старицата отново се разплака. - Люлееше се... За няколко минути я изтървахме...

- А Зарко?

- Изчезна.

- Онези щури глави не го ли откриха?

- Не. Не го откриха. - Баба Бенда отпи от чашата.

- Страхуваш се, че са го открили.

Старицата стисна устни. Внукът й стана и се разходи нервно из стаята.

- Не са го убили - убедено изрече Траян. - Сега ми стана ясно. Мислили са, че са го убили, но той се е изплъзнал... Затова са мълчали трийсет години!

- Защо мислиш така, чедо? - оживи се възрастната жена.

- Обещаваш ли да пазиш тайната?

- Как се извъртяха нещата... - направи опит да се усмихне баба Бенда.

- Слушай! - възбудено прошепна Траян. - Онази нощ следях Балабана и Вампора. Когато започнаха да копаят Прокълнатия гроб, им се показах.

- Как не са те убили! - възкликна тя.

- Имаха нужда от помощ - изпъчи гърди младежът. - Изорахме Прокълнатия гроб, но там имаше само едни тленни останки...

- Там погребахме Бенда.

- Но те знаят, че там са заровили и насилника й...

- Зарко е останал жив - изтръпна жената. - Господ да ни е на помощ!

- Но къде е сега?

- В Кралево - едвам прошепна баба Бенда.

Най-ниското стъпало проскърца. Натрапникът прескочи второто и четвъртото стъпало и се озова на чардака. Слаба, невисока фигура. Траян се изправи, хвърли фаса и посегна да светне лампата.

- Недей! - прошепна нощният гост. - И не се страхувай!

- Кой си ти?

- Не се ли сещаш?

- Не те познавам.

- Но все се мъкнеш с Вампора и Балабана! - ревниво изрече мъжът. - Бързо се присламчи към тях!

- Следиш ли ни?

- Когато успея.

- Много работа ли имаш през нощта?

- И през деня... - въздъхна натрапникът. Облегна се на чардака и лунната светлина огря лицето му.

- А Вампора каза, че няма цигани в Кралево... - отдръпна се назад младежът.

- Е, няма да се обиждаме на боя! - докачи се гостът, извади цигара и запали. - От рождение съм се овъргалял в черна вакса - неочаквано се засмя той.

- Не изглеждаш вампирясал... - започна да се досеща младежът.

- Ха-ха-ха! - изкудкудяка тихо натрапникът. - Само не пробвай да ме бучиш на кол! Чесън и тамян ще понеса, но кол в гърдите...

- Как изскочи от гроба?

- Не съм полягал там.

- Нали са те стреляли?

- А, не! - разпери ръце гостът. - Не се е случвало още. Да пази Господ! - и плю в пазвата си.

- Ти не си ли синът на Бенда? - Траян посочи с ръка към Прокълнатата къща.

- Да ти приличам на урод? - обиди се мъжът. - А и той е по-млад от нас...

- В тъмното не мога да преценя... - отстъпи към ключа за осветлението младежът. - Да светна, а?

- Недей! - спря го с жест мъжът. - Пу! Зелена тиква на златен стобор... Що е то? - разсмя се отново натрапникът. - Внукът на Златоуста Бенда.