Лора Лазар - Веселото гробище

Траян се разсмя, но бързо стана сериозен:

- Кой се закача с вас?

- Не знам - отвърна Вампора. - Стела все мислеше, че е Коко. Той ни правеше подобни номера...

- Някой друг прави номерата на Коко - уверено изрече горският. - Спомнете си и за светещите дини...

- Но кой? - попита ги Траян.

- Ако знаехме... - въздъхна Вампора.

- Наскоро имаше ли подобни ситуации?

- Не - поклати глава Балабана. - Отдавна не е имало смях в селото...

- Кога спряха тези весели случки?

- След погребението на Димо Вълкобореца - изрече Вампора.

- Сигурни ли сте?

Двамата кралевци само кимнаха. Кметът вече се задъхваше и затова Траян взе лопатата от ръцете му. Заби я в коравата земя и каза:

- А сега да преминем към другата група събития... Ще ги нарека криминални, но не дотам зловещи... - Траян отхвърли пръст и продължи: - Свързани са с кражби - открадването на златната боичка от Адриан Мазачо и изчезналите ампули от аптечката на Щурата Стела...

Мъжът беше съвсем гол. Стоеше с гръб към него. Около главата му имаше златно сияние.

Отблясък от ореола на мъжа достигна до Милко и го заслепи за миг. Той се прикри под една скала, но очарованието от магията бе по-силно от страха му. Не беше много вярващ, но неочаквано се прекръсти. После отново отправи поглед към ниското, където бе входът към черната дупка.

Мъжът не обръщаше внимание на дъжда. Вдигна нагоре ръце и остана така. Откъм тъмния отвор в скалите излезе жена, обвита в пламъци. Огънят се плъзна по жената и се свлече в краката й. Тя грабна огнения плащ и тръгна навътре в скалите. Мъжът, без да сваля ръцете си, я последва. Блесна светкавица и двете фигури изчезнаха в нея.

Последвалият гръм прикова Милко към скалата. Когато тишината се върна, овчарят се усмихна на приказните магии, които го заобикаляха.

Но защо другите не ги виждаха? Усети се специален. Благодари искрено на съдбата, която го доведе в Кралево.

Дъждът започна кротко. Напомняше на сутрешна роса и галеше умореното тяло на Траян.

- Готово! - провикна се той от дъното на гроба.

- Навреме свършихме - каза Вампора.

Кметът спусна надолу малката стълба и Траян излезе. Тръгнаха към автомобила, но младежът неочаквано се отдели от тях.

- Ще пикаеш ли? - без да се обръща, изрече кметът.

- Отивам при Прокълнатия гроб - отговори Траян.

Възрастните мъже го последваха.

Прокълнатия гроб изглеждаше различно. Кръстът бе изправен, китка от сини метличини бе поставена вместо панделка върху него, а пръстта бе подравнена от всички страни. Дори не се изненадаха на поредното яйце.

- Тази нощ ще го хвана, мамка му! - закани се Вампора.

- Той няма да дойде - каза Траян.

- Защо?

- Вече знае, че сме поругали гроба.

- И сега? - някак плахо попита Балабана.

- Ще иска да ни отмъсти - прошепна Вампора.

Внезапно се чу толкова силен гръм, сякаш бяха в центъра на звука. Тримата потръпнаха.

- Отмъщението на Дявола - едва изрече Вампора.

Адът се отвори над тях и ги посипа с ледени струи. На бегом стигнаха до автомобила. Не виждаха нищо през стъклата.

- Сякаш съм в автомивка - засмя се неочаквано Траян.

- Още ли ти е весело? - озадачи се кметът и леко се извърна назад.

- И в най-тежката ситуация има изход - каза оптимистично младежът.

- Така е, когато си млад - произнесе замислено горският.

- Ако довечера Дявола дойде за душата ти, пак ли ще се смееш? - ядоса се Вампора.

- Откъде ще знае, че ние сме копали? - нехайно изрече Траян.

- Да знаеш в селото други гробокопачи?

Тишината настъпи толкова внезапно, че ги притесни повече от дъждовните гърмежи. Небесният черпак с вода се изсипа набързо и тръгна по посока на съседното село Змейно.

Траян отвори прозореца и запали цигара.

- Тук не се пуши - наежи се кметът.

- Ще ти отговоря като Коко Хлопката - нахално каза младежът.

- Искаш ли да вървиш пеш тогава?

- Няма проблем - Траян отвори вратата на автомобила. - Чакайте ме при къщата на Димо Вълкобореца!

- Качвай се! - нареди Вампора, ядосан хем от наглостта на младежа, хем от собственото си любопитство.

Траян хвърли фаса и се намъкна вътре. Вампора потегли.

- Какво ще търсим в къщата на Димо? - попита Балабана.

- Не знам - искрено отговори младият човек. - Но трябва да е предмет, който Димо не е имал преди това.

- Дали ще разберем какво търсим? - поклати глава кметът.

- От това зависи живота ни - сериозно каза Траян.

- Няма как да стане! - изрече любимата си фраза кметът и допълни: - Не ни плаши така!