Лора Лазар - Веселото гробище

- Тогава ти си...

- По-смело, зелено тикво!

- Ти си Коко Хлопката!

- Разгеле - успокои се Коко.

- А кой лежи в гроба вместо теб?

- Свински бут и камъни...- разхили се той. - Голям номер им спретнах! Ха-ха!

- Ти си...

- Не съм луд - прекъсна го веднага възрастният мъж. - Просто...

- И никой не разбра? - изуми се Траян.

- Само Стелето... - тъжно изрече Коко. - Познава ме тя... Повече от всичките ме познава...

- Затова ли я уби? - попита младежът.

- Не говори глупости, зелена тикво! Какво знаеш ти за мен и Стела?

- Неосъществена любов...

- Така е... Защото съм дирник... - ядосано промълви Коко. Запали нова цигара от фаса на първата и попита: - Какво открихте в Прокълнатия гроб?

- Кокали.

- Само едни ли?

- Да.

- Жив е уродът! Трябваше добре да отъпчем ямата.

- Той е...

- Убиецът на моите приятели - категорично изрече Коко. - Прочете ли тетрадките на Бончо Гладиатора?

- Още не.

- А трябваше. Той е записал всичко за онази нощ.

- Аз вече знам.

- Леля Бенда ли ти каза?

Траян отговори с въпрос:

- Ти ли ми подхвърли тетрадките?

- Аз.

- Значи ти си убил Бончо Гладиатора! - повиши глас младежът.

- Беше мъртъв, когато влязох - скръцна със зъби Коко.

- И как излезе, когато аз пазих пред вратата на учителя? - сети се веднага Траян.

- През стобора, синко...

Младежът го погледна отвисоко и поклати недоверчиво глава.

- Не си ли пробвал? - изненада се Коко.

- Какво?

- Да прескочиш някой дувар...

- Не се е налагало.

- Ако те подгони бясно куче, ще прескочиш с един скок - засмя се гостът. - Не си ли виждал дървото, което се издава от зида?

- Не.

- Лесно е - стъпваш върху него, премяташ крак и си от другата страна на стобора...

- Не видя ли никого, когато прескочи дувара на Бончо Гладиатора? - отчаяно попита Траян.

- Нямаше да е жив, ако го бях видял - убедено произнесе по-възрастният мъж.

- А за Димо Вълкобореца какво ще кажеш? Ами за Стела?

- Ще ти разкажа всичко, което знам - изрече Коко. - А ти ще помагаш...

- Давай! - Младежът се подпря на перилата на чардака.

- Не тук - огледа се по-възрастният мъж. - Да вървим!

Траян не помръдна.

- Страх ли те е? - изненада се Коко Хлопката.

- Имам ли основание?

- Не.

- А ако ме застреляш и закопаеш някъде? - попита младежът.

- Никой няма да разбере! - отсече категорично мъжът.

- Значи имам основание да...

- Я тръгвай! - повиши глас Коко. - За какво ще те убивам?

- Защото знам тайната...

- Не си само ти.

- Но малко хора останаха... - подхвърли Траян.

- Да не мислиш, че аз съм ги убил?

- А не си ли?

- По-добре аз да бях мъртъв... - прошепна тъжно Коко.

- Защо дойде при мен? - сети се Траян. - Защо не посетиш Вампора или Балабана?

- Пробвах - тихо каза Коко Хлопката. - Изкарах акъла на Юлия, жената на Вампора... Откъде да знам, че тогава копаете?

- Когато сме били на гробището ли?

- Аха... Ако тогава се бях показал... - и той неочаквано се разкудкудяка. - Щяха да напълнят гащите!

- Тихо! Ще събудиш баба... - ослуша се Траян, но му се прииска и той да прихне, представяйки си изумлението на кмета и горския.

- Ще си нося аз вината оттук нататък... - отново стана сериозен Коко.

- Каква е твоята вина?

- Имаме цяла нощ... - решително изрече Коко. - Да вървим!

Излязоха на улицата.

Баба Бенда беше чула целия разговор. Тя отвори вратата на стаята си и ги последва до външната порта. Коко свирна и зад завоя се появи Царски.

- А Краля? - дочу тя гласът на Траян.

- Ще изскочи и той отнякъде - му отговори Коко.

Тръгнаха нагоре към боровата гора.

Старицата се облегна на масивното дърво и прошепна:

- Той няма да нарани чедото ми... - Сърцето й прескочи един такт. - Ами ако греша?

Чук, чук-чук... Морзовата азбука. Ето пак... Чук, чук... Не можеше да разчете посланието...

Милко се надигна. Не беше в затвора. Още не можеше да свикне. Защо тогава чуваше...

Някой сечеше дърва, сети се той. Стана и погледна през прозореца. Не беше съмнало напълно. Пчелните кошери още хвърляха дълги сенки към двора на леля Бенда.

Той очакваше, че след признанието за убийството веднага ще го изгонят от селото. Не можеше да повярва, че го оставиха. Тези дни подбираше животните за паша, без да вдигне глава към стопаните им. Срам го беше, че всички знаят за убийството и се страхуват от него. Но никой нищо не му подметна. Милко се досети, че тайната му е запазена от тримата кралевци - Вампора, Балабана и леля Бенда. Добра жена е, помисли си той и тогава чу викът й.

Милко се спусна към съседния двор. Успя само да грабне овчарската гега. Пред външната порта се поколеба. Открехна я леко и се озърна във всички посоки. Не виждаше опасност. Кой тогава извика?