Лора Лазар - Веселото гробище

- Вървим шестимата и изведнъж Коко изчезва... Вдън земя пропадна!

- И ни гледа сеира - ядно промърмори Вампора.

- А как ни лъжеше, че са се крили партизани вътре?

- Ама му вярвахме... Дотук беше! - изръмжа кметът.

- Само не разбрах кога я е изкопал - замисли се Балабана.

- Вътре ще го закопая! Там ще му е гробът!

- Тихо! - спря се горският, който вървеше напред. - Чувам нещо...

До тях долетя спонтанен смях.

- Коко лъже Софиянеца, а той му се връзва на акъла! - промърмори Вампора.

- То и ние не изоставаме... - поклати глава Балабана.

- Да нападнем, а! - предложи кметът.

- С кандилото или с пръта? - попита горският.

- С голи ръце ще го удуша! Ще го изкормя и ще го обеся на червата му! Ще го смеля на ситна каймичка! Супа топчета ще си направя от него! - развика се Вампора и излезе пред землянката.

Траян и Коко седяха пред входа на землянката.

- Вампоре! - Коко Хлопката скочи, разпери ръце и се метна като маймуна върху приятеля си. Сграбчи го през рамене, а краката му се увиха около кръста на Вампора.

- Само не хапи! - озъби се кметът.

Коко се пусна на земята, а Вампора го потупа по рамото. Балабана се приближи, Коко разтвори ръце за прегръдка, но неочаквано рязко се дръпна назад:

- Балабане, каква е тази чалма на главата ти? - Коко посочи с ръка бинтованата глава на приятеля си и се разсмя. - Да не си сменил вярата си?

Горският пристъпи напред, хвана Коко за ухото, изви го болезнено, а после плясна с тежка ръка главата му. Едва тогава го прегърна и каза:

- Панаирджийска маймуна!

Коко се пресегна, бръкна в джоба на Вампоровото яке и извади две кутии цигари. Подхвърли едната на Траян и отвори другата.

- Циганска майка те е родила теб - продължи Вампора. - Джебчийка!

Неочаквано Коко легна на земята, започна да се кикоти, показвайки с ръка плитките чесън и кандилото в ръката на Вампора:

- Вампориада! Ха-ха-ха! Първи сезон...

Траян го последва:

- В главните роли - Вампора и Балабана! - продължи младежът. - Никога не съм смял така!

- А аз - изправи се Коко и изпъчи гърди, - повелителят на кралевските вампири!

Изведнъж рязко спряха. Коко запали цигара, последван от Траян. Вампора първи наруши мълчанието:

- А как ще се върнеш на белия свят?

- Софиянеца го измисли... - отвърна сериозно Коко.

- Ще кажем, че Коко е дал автомобила си на някой друг, защото спешно е отишъл за строителни материали във Враца...

- Защо пък във Враца? - учуди се кметът.

- За врачански камък - обясни Коко. - А е и далече оттук...

- И пеша да беше отишъл, пак щеше да се върнеш за толкова време... - поклати глава Вампора.

- Да не мислиш, че хората помнят кога съм умрял! - махна с ръка Коко.

- А кой е мъртвецът в твоя гроб? - сети се Балабана.

- Свински бут - разкикоти се отново Коко.

- Станала е грешка... Ще го измислим... - обади се отново Траян.

- Къде е колата ти? - попита отново Вампора.

- На един паркинг в града.

- А полицаите? Дали ще ти повярват? - сети се кметът.

- Не ми пука за тях! - мрачно каза Коко. - По-важно е да хванем убиеца!

- Кого подозираш?

- Оня, дето се намъкна в Прокълнатата къща...

- Не е той - почти едновременно отговориха останалите.

- Сигурни ли сте?

Само кимнаха.

- Пасваше - въздъхна Коко.

- И ние така мислехме отначало... Има много да ни разказваш... - въздъхна Вампора.

- Радвам се, че поне вие сте живи... - сериозно каза Коко.

- Ти какво знаеш? - попита го Балабана.

- Много, ама най-важното - не знам...

- Кое?

- Името на убиеца...

- Разказвай бързо! - нареди Вампора.

- Не знам откъде да започна...

- Има време - обади се Траян. - Разкажи им...

- Няма време, Софиянецо - поклати глава Вампора. - Днес изпращаме Стела - обърна се той към Коко.

- Разбрах - прошепна той. - Затова исках да се върна при хората... Поне нея да изпратя... А не само да стрелям във въздуха...

- Значи ти си стрелял на погребението на Бончо - досети се кметът.

- Аз... Ама отдалеч. - потвърди Коко. - След погребението ще ви кажа всичко... Сега вървете!

- А ти?

- Ще изчакам, докато всички разберат, че съм жив... Не искам никого да плаша повече...

- И аз ще вървя с тях - стана Траян.

- Да не пропаднеш пак някъде? - недоверчиво погледна към приятеля см Вампора.

- Шефе, защо сме с този раздрънкал пикап?

- За заблуда. Взех го назаем.

- Дали бракмата ще изкатери баира? - Радо недоверчиво се заслуша в шума, който издаваше карбураторът.

- Дори ще го прескочи... - нехайно отвърна Мишената. - Пешо ходи с него на зеленчуковата борса в Пловдивско.