Лора Лазар - Веселото гробище

- Може тя да е копала - предположи младият мъж.

- Стела е - уверено изрече Вампора. - Даже настояваше да го направим...

- Но какво е търсила?

- Не вярваше, че Коко Хлопката е мъртъв.

- Защо?

- Обичаше го от малка, познаваше дяволиите му...

- Не е ли била на погребението му?

- Закрит ковчег... Катастрофа...

- Сега разбирам... Не може да приеме, че любимият й е мъртъв.

- Не е само заради това...

- А защо тогава е мислила, че Коко е жив?

- Разни щуротии станаха из селото - смутолеви Вампора.

- Като светещите дини?

- И други такива... - махна с ръка кметът. - Дай да копаем!

- Чакай! - извика Траян. - Погледни към Прокълнатия гроб!

- Пак има яйце...

- А знаеш ли какво символизира яйцето?

- Бончо Гладиатора знаеше... - спомни си Вампора. - Каза, че било космическото яйце.

- Според древните митологии Вселената произлиза от Космическото яйце. То е символ на тайната на живота, сътворението и възкресението...

- А пише ли някъде защо се слага яйце върху гроб?

- За да се попречи на мъртвия да вампиряса - отговори Траян.

- Подиграваш ли ми се? - наежи се Вампора.

- Говоря сериозно - продължи историкът. - В Древен Египет и Елада яйцето е съпътстващ атрибут в погребалните обичаи... Но не помня как точно са използвали яйцата... Има ли врачки в Кралево? - неочаквано се сети той.

- Откъде ти хрумна?

- В Древен Рим гадаели на яйце. Слагала бременната римлянка оплодено яйце в скута си и ако се роди петленце, значи жената ще има момченце...

- Че как са познавали от току-що пръкнало се пиле?

- Не мога да ти отговоря. При християните... Знаеш за писаните яйца по Великден...

- Остава и това да не знам! - отвърна Вампора. Помълча малко и допълни. - Но Бончо всичко свързваше с траките...

- При тях яйцето отразява орфическия мит за Сътворението. Светът е породен от свещения брак на Слънчевото божество с Великата богиня майка - Земята. Нарича се хиерогамия...

- Стига, стига! Копай! - върна го на земята Вампора. - После ще приказваме!

- Да не би в Прокълнатия гроб да сте заровили майка и син? - неочаквано попита Траян.

- Не видя ли, че вътре са кокалите само на един човек! - ядоса се Вампора.

- На майката или на сина?

- Шефе, да бяхме си наели квартира в Кралево, а?

- Натам вървим, юнако - отвърна Мишената. - По-евтино ще ни излезе...

- Но Мария няма да те пусне - закачи го Радо.

- Аз и не искам да ме пуска - усмихна се Донов.

Мария се наричаше не само съпругата на комисаря, но и дъщеря му. В случая ставаше въпрос за Голямата Мария.

- Сега защо отиваме? - попита младият полицай.

- Не си ли чел полицейския бюлетин?

- Кога? Нали ме взе направо от стълбите на дирекцията? - подсети го Радо.

- Две събития от изминалата нощ в Кралево...

- Ухааа. Само две?

- Аха. Пожар в кръчмата и срутване на камъни върху Максим Балабана.

- Отново нещастни случаи... - изпъшка Радо.

- Поне на пръв поглед - облегна се назад Мишената. - Ще видим какво ще решат колегите за пожара.

- Но опитът за убийство на горския е наш проблем...

- По-интересен е въпросът какво прави Балабана посред нощ на Калето?

- Там ли се е случило?

- Да.

- Някой го е поканил на последен танц - предположи Радо.

- Предпоследен... Все пак не е успял да го убие...

- Дали Милко Димитров Милков е бил там?

- Ще го питаме.

- Но кралевци няма да са доволни от нас.

- Какво имаш предвид?

- Ще ги разочароваме с експертизата за отпечатъците...

- От самото начало изглеждаше нагласено... - уверено произнесе Мишената. - Кой ще скрие издирвана пушка под леглото си?

- Явно някой знае за криминалното минало на Милко и затова подхвърля пушката на Стела под леглото му.

- Иска да натопи един доказан убиец - продължи комисарят.

- За да може да се скрие зад неговото досие. Не забравяй, че този Милко е отскоро в селото...

- Дошъл е в деня на смъртта на Коко Хлопката...

- На другия ден е убийството на Димо Вълкобореца...

- Не е той нашият човек - отсече Донов.

- Заради вълка - съгласи се веднага партньорът му.

- Вълкът е хванат от местен човек... Поне няколко дни е бил в пещерата...

Следващите няколко завоя преминаха в мълчание.

- Как да открием на кого са другите отпечатъци? - обади се Донов.

- На човека, който е подхвърлил пушката...

- Как не се сетих сам! - изсмя се комисарят. - Юнако, човекът, който е подхвърлил пушката, е бил онази нощ с Щурата Стела!

- Логично е.

- Въпросът е друг... Дали той е подлудил коня на жената?

- И ако е той, как е успял да заблуди Щурата Стела така, че да инжектира коня? Пак само въпроси...