Лора Лазар - Веселото гробище

Седна до ранения и обхвана с две ръце главата си. Не знаеше какво още да направи. Да бяга до селото, или да отмине... Тогава чу мелодията на телефон. Пребърка ранения, извади телефона, натисна копчето и каза:

- Милко Димитров Милков се обажда.

- Къде е Балабана? - изкрещя в ухото му Вампора.

- При мен - прошепна Милко и допълни: - Той умира...

- С голи ръце ще те убия този път! - извика отново кметът.

- Добре - отговори кротко Милко. - Но извикай помощ.

- Къде?

- На Калето.

- Ставай! - изкрещя някой в ухото му.

- Спи ми се - отвърна Траян и се обърна към стената.

- Стани, чедо - чу той благия глас на баба си, но не успя да отлепи клепачи. - Вампора има нужда от помощ.

- Спи ми се.

- Лельо Бендо, дай ми студена вода! Ще го полея и ще се разсъни!

- Не! - изкрещя неочаквано Траян и скочи. - Не искам да ме заливаш! Току-що се къпах!

- Да вървим! - нареди Вампора.

- Къде?

- На Калето.

- Пак ли? - изпъшка младежът.

- Защо пак? - озадачи се кметът.

- Обърках се - бързо отговори Траян, но не уцели крачола си и заподскача из стаята. - Защо ще ходим на Калето?

- Балабана умира - мрачно изговори кметът.

- Какво е станало?

- Не знам - отвърна Вампора и излезе навън.

- А ако убиецът ни чака там? - последва го Траян, но попита шепнешком, за да не плаши баба си.

- Трябва да отида.

- Кой ти се обади?

- Милко.

- Този убиец? - изуми се Траян.

- И ти мислиш, че е убиец - поклати глава Вампора.

- Не мисля. Знам, че е убиец - твърдо каза младият мъж. - А ти защо му вярваш?

- Трябва да спася Балабана.

- Ако не загинем и двамата.

- Тримата. Докторът ще дойде с нас.

Оставиха линейката до чешмата на Елия, а после тримата мълчешком продължиха към Калето. Вампора и Траян държаха носилката от линейката. Отдалеч забелязаха светлината от фенера и се насочиха натам. Милко възбудено извика:

- Още е жив! По- бързо!

- Докторе, по-бързо! - извика и Вампора.

Доктор Дарев се наведе, прегледа бързо ранения и каза:

- Първо да го пренесем до линейката.

- Ами раната на главата му? - обади се плахо Милко.

- Там ще мога да го огледам по-добре - отвърна фелдшерът. - И да окажа необходимата помощ.

- Ти мълчи! Да не разбираш колкото доктора, а? - изрепчи се Вампора на пришълеца.

Четиримата мъже с усилия преместиха тялото на Балабана върху носилката. Занесоха го с две почивки до линейката. Вампора щеше да кара и нареди на Милко да седне отпред. При ранения се качиха докторът и Траян. Бавно потеглиха. Докторът внимателно почисти раната на главата.

- Ще се оправи ли? - попита Траян, който внимателно следеше действията на фелдшера.

- Ако няма мозъчно-черепна травма - отговори доктор Дарев. - Предполагам, че има и пукнати ребра... - Погледна към Траян и допълни. - По дишането се разбира.

Траян само кимна и се отпусна назад. Преди да затвори очи, една странна мисъл прелетя през съзнанието му. Сигурно съм луд, бе последното, което помисли, преди да тръгне на разходка из Спящото царство.

Линейката подмина Кралево и продължи по пътя за града.

- Днес не ти спори копането! - обади се Вампора.

- Спал съм само три часа - отвърна Траян и изхвърли нова пръст.

- А кой хърка в линейката? - подсмихна се кметът. - Аз едва придремах и часовникът звънна.

Бяха се прибрали от града към четири сутринта. Изчакаха, докато лекарите им съобщиха, че няма опасност за живота на Максим Балабана, и потеглиха към Балкана.

- Да бяхме взели и Милко... - предложи Траян.

- Не искам да се мотае около мен - изръмжа Вампора. - А и трябва да изкара стадото...

- За колко часа е погребението на господин Бончев?

- Когато изкопаем гроба... - начумери се отново Вампора и въздъхна.

- И гробокопач станах в това село... - задъхано изрече младежът, погледна намръщения кмет и допълни: - На доброволни начала.

- Доброзорни се казва.

- Няма да споря - съгласи се Траян. Подпря се на лопатата, поколеба са за миг, преди да сподели мисълта си гласно: - Казах ли ти, че някой е ровил в гроба на Коко Хлопката?

- Какво? - изуми се Вампора и дори спря да копае.

- Ела да ти покажа...

Двамата тръгнаха към гроба на Коко Хлопката. Вампора опипа пръстта, поиздърпа няколко стръка цветя и ги подреди отгоре.

- Кой е го е сторил? - замисли се той.

- Не знам, но е било предишната нощ - отвърна Траян.

- Коя нощ? - не го разбра кметът.

- Преди ние да ровичкаме Прокълнатия гроб.

- Но тогава... - замисли се кметът - намерихме Щурата Стела под Пеещата круша.