Лора Лазар - Веселото гробище

Когато Траян усети надигащия се оргазъм на Емилия, избухна и той.

После разпери ръце и крака настрани и си спомни за Витрувианския човек на Леонардо. Дали и той е изпитвал същото блаженство? Клепачите му натежаха.

Пареща болка в лявата му ръка го върна към действителността. Траян се надигна и видя, че си е изгорил ръката на пламъка на една от свещите. Нямаше значение. Отново се отпусна назад и едва сега усети камъчетата, които се бяха впили в гърба му. Стана и се огледа.

Емилия си беше отишла.

Стори му се като тихо кучешко ръмжене. Ето пак. Максим Балабана се надигна от леглото. Сега ясно чу натрапчивото бръмчене на стационарния телефон откъм коридора.

Когато вдигна слушалката, чу приглушен глас:

- Балабане, ела веднага на Калето.

Щрак. Връзката прекъсна. Сигурно Вампора е открил Милко, помисли си той. Облече се тихо, откачи пушката и се измъкна навън. Прекрачи дворната порта, спъна се и тихо изруга. Пак ли? Металното дрънчене в краката му го подразни. Наведе се и съзря нови оранжеви конуси. Единият, в който се спъна, се бе претърколил на метър от вратата. Грабна ги и ги сложи до другите два, които намери предишните дни. Отново изруга.

Тази вечер не успяха да хванат убиеца. Полицаите си тръгнаха по тъмно, като ги предупредиха да не плашат заподозрения. Щели да проверят отпечатъците по Стелината пушка и едва тогава щели да разговарят с новия овчар. Не им се хванаха на приказките. Двамата с Вампора стояха до късно пред дома на Милко, но той така и не се появи. Накрая Балабана си тръгна, Вампора се поколеба, но реши да изчака новия овчар до полунощ. Явно сега Вампора го е открил и се нуждае от подкрепление.

При тази мисъл Балабана забърза към Калето. Когато наближи, видя светлина откъм другата страна на зида. Надникна зад камъните и се изненада. Траян гасеше свещи, припикавайки ги. Горският се притаи в сянката на зида, а след малко покрай него на бегом мина младият мъж. Дори не ме усети, помисли си Балабана за внука на Златоуста Бенда. Утре ще го разпитат що дири посред нощ из руините. Да не е копал?

Максим Балабана мина от другата страна на каменната ограда и наведе поглед надолу. Май нямаше нови изкопи. Само остатъци от парафин.

Нямаше го и Вампора. Тъкмо да му позвъни, горският чу шум като от придошла река. Дори не успя да се огледа. Водопад от камъни се изсипа върху него и го притисна към земята.

Чу стъпки, идващи към него. И една сянка се залепи на стената, за да го довърши. Убиха и мен, помисли си Максим Балабана, преди да загуби съзнание.

Траян се оглеждаше по пътя, но не откри Емилия. Заряза ме и се върна при спящия си мъж, ядно си помисли той.

Постепенно забрави за жената, потопен в магията на нощта. Вървеше по сияеща пътека, а от двете му страни се кривяха в неравноделен ритъм стволовете на вековните дървета. Имаше усещането, че е попаднал в призрачния свят на лудеещи сенки. Луната им беше съучастница, защото ту се показваше, ту се скриваше. Когато кръглото й личице любопитно надзърнеше зад тъмен облак, Траян успяваше да оприличи някой ствол на приведен старец, размахващ гега. Друго дърво му напомни за великанка, протегнала ръце към небето, за да сграбчи лакомо лунната пита. Неочаквано сърна с малкото си му пресече пътя и младежът осъзна, че окончателно се е изгубил в приказките. Дори не му се прибираше в Кралево.

Тъкмо стигна боровата гора над селото, когато тънко червено езиче си проправи път към небето. Отначало помисли, че приказката продължава... Но когато огнена лента се извиси към звездите, Траян, осъзна, че някъде лудува пожар. Хукна из кривите улици на селото.

Гореше „При Мазачо“. Той мина отзад и заблъска по портата на собственика. После обиколи съседните къщи, като крещеше:

- Пожар! Пожар!

Първа излезе на улицата Ели. Хвана го за ръцете и каза:

- Чешмата е отзад. Помогни ми!

Траян изпъшка и се хвана за лявата си ръка.

- Какво?

- Изгорена е.

- Не си се доближавал до пожара, нали?

- Не - сконфузено изрече Траян.

Ели го погледна странно, обърна му гръб и хлътна в двора. Той я последва.

- Къде е чешмата? - изкрещя задъхано Траян.

- Не ти искам помощта!

- Какво ти става?

Тя не отговори, а се насочи към чешмата. Сложиха маркуча върху нея и насочиха струята към пожара.

- Къде са вашите? - попита Траян, тъй като не видя родителите й да излизат от къщата.

- В града.

- Оставиха те сама и ти не се обади? - обидено извика Траян.