Лора Лазар - Веселото гробище

- Викай Гатев! - нареди Донов.

- Мойто име ли чух? - надникна през вратата експертът.

- Ти да не си подслушвал? - погледна го ядно Мишената.

- Не - отрече бързо химикът. - Сетих се, че допингът може да се проследи в кръвта на коня двайсет и осем дни.

- Какво? - извика комисарят.

- Конят ще се изчисти след един лунарен месец - продължи експертът. - Колкото е цикълът на една жена.

- Гатев, само за секс мислиш! - обади се раздразнено Радо.

- Не само мисля - изпъчи гърди химикът.

- Гатев, колко време е необходимо от инжектирането на допинга до неговото действие? - попита Мишената.

- Не знам точно. Но ако приемем, че го дават на конете преди състезания...

- Значи действа бързо, нали така? - прекъсна го Донов.

- Вероятно.

- Това означава, че допингът е инжектиран малко преди срещата или в самото й начало - заключи Радо.

- Но как е станало, юнако?

- Вампоре, да ти призная... Олекна ми... - Балабана го изрече с дълбоко изпускане на въздух от гърдите си. - Тази нощ така ми олекна!

Двамата отново седяха под плътната сянка на Ружиния орех. Имотът зад тях бе запустял и не се притесняваха, че някой може да ги чуе. Кметът продължи да мълчи.

- Не разбираш ли? - повиши тон горският. - Трийсет години да мисля аз, че съм убил човек...

- Не беше човек, знаеш го... Изрод беше, дяволска мърша! - едва сега се обади Вампора.

- Знам, ама... Не ми тежи тоз грях повече на сърцето.

- А сега не те ли е страх? - Вампора попита приятеля си шепнешком.

- От какво? - учуди се горският.

- От отмъщението на Дявола. Щом е останал жив...

- Искаш да кажеш, че е дошъл да си отмъщава?

- Помисли си - първо, Коко, после - Димо, вчера - Стела... - изброи Вампора.

- Не съм го мислил така...

- А аз не съм спал цяла нощ - въздъхна кметът.

- Нали полицаите казват, че са нещастни случаи? - опита се да се успокои Балабана.

- Ама как да им вярваме, а?

- Искаш да кажеш, че идва и нашият ред - мрачно заключи горският.

- Ако не го изпреварим.

- Знаеш ли кой е?

- Ти не се ли сещаш? - погледна го изненадано кметът.

- Не.

- Милко Димитров Милков - уверено изрече Вампора.

- Айде бе! - отпусна се назад Максим Балабана. - Не го ли виждаш колко е страхлив?

- Ами ако го прави нарочно? Играе си с нас, за да ни заблуди!

- Прав си - бързо се съгласи горският. - Всичко започна от неговото идване в село.

- В същия ден Коко катастрофира, после другите...

- Но нямаме доказателства.

- Ще открием - закани се кметът.

- Да кажем на полицаите, а?

- Няма как да стане!

- Нали нищо не сме направили?

- Трийсет години сме мълчали, няма сега да си отваряме устата... За резил ще станем!

- По-добре да сме живи, а?

- Какъв живот в затвора! - ядоса се кметът. - Ти по-добре мисли как да докажем, че пришълецът е убиец!

- Милко не ми прилича много на оня... - поклати глава Балабана.

- Човек се променя през годините... - изрече Вампора. Замисли се и продължи: - Тогава да е бил около двайсетинагодишен. Още необлизан...

- Тъкмо се беше върнал от казармата - сети се горският.

- Е, годините пасват! Виж му егенето на Милко Димитров Милков. - Кметът навря в лицето на приятеля си данните, които преписа от личната карта на новия овчар.

- Но защо е чакал трийсет години?

- Не знам.

- Да чака една, две, десет години... Ама трийсет?

- У лудия не търси разум! - отсече Вампора. - Да вървим!

- Къде в тая жега? - изпъшка горският.

- Да отарашим Прокълнатата къща!

- Да изчакаме полицаите, а?

- И какво ще им кажем? - наежи се кметът. - Пришълецът е убиец.

- Ще ни се изсмеят - съгласи се Балабана. - Ще ни нарекат изкукали старци!

- Нали това ти казвам? Затова трябва да открием някакво доказателство!

- Какво ще търсим?

- Откъде да знам! - изръмжа кметът и сърдито добави:

- И все още не сме старци!

Двамата се надигнаха и тръгнаха по улицата. Крадешком се оглеждаха, здраво стиснали ремъка на пушките си. Не искаха да признаят дори и пред себе си, че се страхуват за живота си.

Когато минаха покрай стобора на леля Бенда, кучето й ги усети, но възрастната жена не излезе пред портата. Явно не беше вкъщи.

- Добре се е устроил пришълецът! - изненада се горският, когато спряха пред Прокълната къща.

- Сякаш ще векува в Кралево - съгласи се Вампора и бързо допълни: - Няма как да стане!

Целият двор бе изчистен от подивелите храсти, шахматно бяха наредени няколко пчелни кошера, счупените прозорци на къщата бяха подменени. Под сянката на една джанка бе паркирана ладата на Милко. В онази нощ, когато нахлуха тук, не бяха отчели докрай промените.