Лора Лазар - Веселото гробище

- Не си - спря го с ръка Радо.

- Знам - успокои се комисарят. - Иди да видиш защо се туткат ония!

- Когато са готови, ще донесат резултатите.

- Няма време, юнако, няма време!

- Време има, търпение - няма - отвърна Радо.

- Ей, момче... - Мишената се надигна от стола си.

- Спокойно, шефе - не се впечатли младият полицай. - Разсъждавай на глас и докато се усетиш, експертите ще пристигнат.

- Ставаш нахален...

- Точното определение е искрен, а не нахален.

- Така да бъде... - съгласи се комисарят. - Започвай тогава!

- Откъде?

- От първото убийство.

- Не се отказваш от хипотезата за сериен убиец. - Сега Радо стана сериозен.

- Иначе трябва да си ходя оттук... - Мишената шумно въздъхна. - Започвай!

- Ако искаш, ти започни... - несигурно изрече младият полицай.

- Йерархията трябва да се спазва - начумери се комисарят.

- Както кажеш... - отговори Радо, помълча малко и каза: - Първото убийство е извършено от вълк, прегризал гърлото на Димо Гетов.

- Съгласен съм - бързо реагира Донов. - Но кой е хванал и кой е пуснал вълка?

- Кога го е пуснал? - продължи Радо. - Преди или след убийството на овчаря?

- Случайна жертва ли е овчарят, или е точният човек, набелязан да умре от захапката на вълка?

- Къде е веригата?

- Виждаш ли! - въодушеви се Мишената. - Колко много въпроси без отговор!

- Дори и да приемем, че Димо Гетов е случайна жертва...

- Това не обяснява следващите убийства - завърши комисарят.

- А ако овчарят е набелязаната жертва?

- Мисли, юнако, мисли! - Мишената тръгна да обикаля тесния кабинет.

- Ако Димо Гетов е точната жертва, хипотезите са много...

- Овчарят обикаля из целия баир... Може да е видял нещо или някого...

- И затова е трябвало да умре - довърши Радо.

- Бил е свидетел на нечие престъпно деяние... - започна Мишената, рязко спря и удари с юмрук по бюрото. - Пак не става!

- Защо? Изглежда логично.

- Но как убиецът ще избере точния момент?

- Уговаря си среща с овчаря в Лудата мечка.

- Фактическият извършител на убийството е вълкът, юнако! Как някой е знаел кога да освободи вълка от веригата, така че животното да не прегризе неговия врат, а този на овчаря?

- Отказваш се от хипотезата за убийство? - изненада се младият полицай.

- Не се отказвам - изръмжа Мишената. - Веригата я няма, веригата!

- Вълкът рядко напада хора... - продължи да разсъждава на глас Радо. - Явно животното е било под силен стрес, преди да нападне...

- Кралевци ти казаха... - прекъсна го шефът му. - Вълкът ще прегризе крака си, за да избяга... Няма да седи като куче и да маха с опашка... Още повече в пещера...

Замълчаха. Радо захлупи глава на бюрото, тъй като разходките на шефа му из кабинета го дразнеха.

- Давай за смъртта на Бончо Гладиатора! - Мишената пръв наруши мълчанието.

- Ако приемем, че е убийство... - колебливо започна

Радо, като надигна глава.

- Мисли го като убийство!

- Изключително сръчен убиец! - констатира младият мъж. - Ако напъхаш предмет в гърлото на някого, как е станало?

- И то без да оставиш следи... - подкрепи го комисарят.

- Предметът не трябва да буди съмнение у жертвата...

- Не е задължително... Но как го е накарал да си отвори устата?

- Не се сещам - отвърна Радо. - Не открихме никакъв предмет около Бончо Гладиатора.

- Може и да е там, но не сме му обърнали внимание.

- Нещо съвсем обикновено...

- Ако убиецът е пъхнал предмета в гърлото на учителя, това означава, че е наблюдавал смъртта на жертвата... - заключи Мишената.

- Но Траян е заварил Бончо Гладиатора жив, преди да повика фелдшера.

- Значи убиецът е бил все още в къщата.

- Не е задължително - отговори Радо.

- Бил е в къщата - повтори натъртено Мишената. - Изчакал е смъртта на учителя, извадил е предмета от гърлото и едва тогава си е тръгнал.

- Ако си прав...

- Прав съм.

- Как Траян не го е усетил? - продължи Радо.

- Ако видиш, че някой се задушава, какво ще направиш?

- Ще хукна към медицинския пункт. Няма да надничам в гърлото му.

- Видя ли? - завърши комисарят.

- Нямаме доказателства - разпери ръце младият мъж.

- Нямаме - намръщи се Мишената. - Но сме прави, сигурен съм!

- Тогава трябва да открием мотива на убиеца.

- Кой да ни го каже?

В този момент в кабинета влезе Христо Гатев, химикът.

- Открих, открих, открих! - приповдигнато извика той.

- Какво? - тръгнаха към него двамата полицаи.

- Защо е танцувал един кон!

- Едва се измъкнах от нас! - махна с ръка Вампора по посока на дома си.

- Че откога Юлия те командори? - изненада се Максим Балабана.